ЕК: Рисковете за растежа на икономиката на България остават

Заместник-председателят на Европейската комисия Сийм Калас. Снимка: EPA/ БГНЕС

Възстановяването на икономиката в Европейския съюз ще продължи през пролетта, след като успя да излезе от рецесията преди година, сочи пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия (ЕК).

През 2014 г. растежът на реалния БВП се очаква да достигне 1.6 % в ЕС и 1.2 % в еврозоната и да продължи да нараства и през 2015 г., като достигне съответно 2.0 % и 1.7 %. Прогнозата за България предвижда растеж на БВП от 1.7% за 2014 г. и 2.0% за 2015 г.

През 2012 и 2013 г. икономиката на България е отчела ръст съответно от 0.6% и 0.9%.

Въпреки това рисковете за растежа на страната остават. Според ЕК зависимостта на България от руските газови доставки може да се превърне в бреме за икономическия растеж в случай на прекъсване на вноса. Освен това частното потребление може да се окаже по-слабо от очакваното заради нестабилния пазар на труда.

Най-големият риск за перспективите за растеж остава нова загуба на доверието поради застой на реформите, отбелязва ЕК. Наблюдава се и нарастване на усещането за несигурност за външните условия. От друга страна обаче предприемането на още смели структурни реформи може да доведе до по-бързо от предвиденото възстановяване.

При изготвянето на прогнозата основополагащо беше допускането, че договорените мерки на политиката в икономическата област ще бъдат изпълнявани от държавите членки и ЕС, като те ще доведат до необходимите корекции.

Сийм Калас, заместник-председател на Комисията, заяви, че възстановяването вече е факт. „Дефицитът намалява, наблюдаваме активизиране в инвестициите и подобрение на ситуацията със заетостта — нещо много важно. Непрекъснатите усилия за реформа в държавите членки и в самия ЕС дават резултати”, коментира Калас.

“Настоящата структурна промяна ми напомня за мащабните промени, направени от държавите в Централна и Източна Европа през 90-те години и след това във връзка с присъединяването им към ЕС точно преди 10 години. Техният опит е доказателство за това колко е важно да се подемат структурни реформи на ранен етап и работата по тях да не прекъсва независимо от предизвикателствата по пътя до крайната цел. В този смисъл не бива да отслабваме усилията си за създаване на повече работни места за европейците и за увеличаване на потенциала за растеж“, допълни Калас.

През 2013 г. условията на пазара на труда започнаха да се подобряват. Ето защо можем да очакваме, че ще бъдат създадени повече работни места, а безработицата ще продължи да спада (до 10,1 % в ЕС и 11,4 % в еврозоната през 2015 г.). Очаква се инфлацията да остане ниска, както в ЕС (1,0 % през 2014 г., 1,5 % през 2015 г.), така и в еврозоната (0,8 % и 1,2 %).

Като цяло се очаква търсенето на вътрешния пазар да се превърне в основен двигател на растежа за прогнозния период. Разходите на потребителите постепенно ще подпомогнат растежа, тъй като реалните доходи нарастват вследствие на по-ниската инфлация и стабилизирането на пазара на труда.

Активизирането на инвестициите — например в областта на оборудването и строителството — ще продължи да подпомага растежа. Ролята на нетния износ се очаква да намалее през прогнозния период.

Такова постепенно засилване на икономическия растеж е било характерно и за предишни възстановявания след сериозна финансова криза. Макар условията за получаване на финансиране като цяло да са благоприятни, продължават да се наблюдават значителни разлики между отделните държави членки.

През последните години дефицитът по текущата сметка на по-уязвимите държави членки бе намален в резултат на непрекъснатото повишаване на ценовата им конкурентоспособност. През 2014 г. и 2015 г. в някои от тези икономики се очаква да се наблюдава излишък.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ продължава да намалява. През 2014 г. се очаква спад до около 2½% от БВП както в ЕС, така и в еврозоната. Съотношението на дълга спрямо БВП ще се достигне почти 90 % в ЕС и 96 % — в еврозоната, преди да намалее през следващата година.

Макар настоящите ценови тенденции да отразяват както външните фактори, така и извършващите се в момента процеси на корекция, твърде дълъг период на ниска инфлация също може да крие рискове. Постепенно увеличаващото се възстановяване обаче, което е все по-широкообхватно, ще намали тези рискове.