Шефът на ВКС предлага комисия при президента за "Яневагейт"

Шефът на ВКС предлага комисия при президента за „Яневагейт“

Председателят на ВКС Лозан Панов

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов предлага президентът да създаде комисия с представители на трите власти – съдебна, изпълнителна и законодателна, за проверка на „Яневагейт“ – изтеклите през платформата BalkanLeaks и БиволЪ. Става въпрос за разговори, които показват търговия с влияние и конфликт на интереси по аферата „Червеи“ и съдбата на Владимира Янева – вече бивш съдия, бивш председател на СГС и бивша семейна приятелка на Цветан Цветанов. Вторият участник в тях е друга, също бивша отскоро съдийка – и обвиняема по други две дела – Румяна Ченалова, и самата Янева, а замесените са главният прокурор Сотир Цацаров, премиерът Бойко Борисов, членове на ВСС. Array

Президентът трябва да формира комисия с лица от трите власти във връзка със записите на бившия председател на СГС Владимира Янева и съдия Румяна Ченалова, в което се коментира казусът „Червей“. Това призова преди заседанието на ВСС Панов, цитиран от „Фокус“.

Според един от тримата големи в съдебната власт, в случая няма как да не се намеси и президентът с идеята да се формира комисия с лица от всяка една от трите власти. Контрааргументът ще бъде, че няма законов текст, но моралът стои над закона, допълни Панов. Той посочи, че трябва да има диалог между институциите и самият той е готов на среща с Плевнелиев.

По думите му, Ченалова иска да говори, но въпросът е кой ще я чуе. Преди време Цацаров намекна, че именно Ченалова е авторът на записите. Засега позицията на ВСС е, че трябва Етичната комисия да се занимае със скандала – неин председател е Ясен Тодоров, който също се споменава в записите.

„Въпросът е пред кой орган и по какъв начин тя може да изложи това, което иска да каже. За да може да говори, трябва да има пред кой да го направи. Изразих своята позиция при формирането на Етичната комисия. Очевидно тази проверка, какъвто и извод да направи комисията, трудно ще може да убеди обществото, че е същностна проверка по същество, че е обективна и прозрачна. Заседанието на Етичната комисия беше закрито – ако беше открито, то щеше да е част от публичността“, коментира Лозан Панов.

„Ето тук вече идваме до онзи институционален вакуум, в който няма как прокуратурата да прави разследване, след като по някакъв начин името на главния прокурор също е замесено (засега прокуратурата обяви, че ще разследва откъде са се появили записите, но не и съдържанието им – б.р.). Този вакуум не е случаен. Трябва да се търсят решения, свързани с морала. На въпроса, който може да ми зададете – дали ВСС може да го направи, моето мнение е, че органът трябва да бъде съставен от трите власти. В тези записи става дума за лица от изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Орган, който стои над тях, трябва да направи това разследване.

Според него, при условие, че се споменават имената на членове на ВСС, ако това е орган, който стои в полето на съдебната власт, какъвто и извод да направи, ще бъде дискредитиран още от самото начало.

Европейската комисия, в отговор на журналистически въпрос, е излязла със становище, което казва очевидното, заяви и министърът на правосъдието Христо Иванов преди заседанието на ВСС.

Нещо, което отдавна се повтаря – че трябва по тези изнесени факти, станали публични, да се направи задълбочена и изчерпателна проверка с достатъчно убедителен резултат и по начин, който не позволява на засегнатите лица да оказват влияние върху хода на тази проверка. Там за отстраняване не става дума, става дума, че не трябва да има влияние на засегнатите лица. Знаете, че това е позиция, която аз и председателят на ВКС и други членове на ВСС заемат.

„В позицията на ЕК се отбелязва като позитивен факта, че все пак във ВСС има гласове, че трябва да се направи проверка. Мога само да предполагам, че тази позиция идва след обстоятелството, че едната от участничките в записите публично потвърди верността на съдържанието, което преминава вече отвъд прага на минималното съмнение. Идва и след като първият тур от проверката, която ВСС започна да провежда, премина не толкова убедително. Първо бе взето решение за нейното провеждане при закрити врата. Второ, коментарите, които излязоха след тези проверки, не излъчиха онова послание за сериозност на проверката, което мисля, че цялото общество очаква. Не мисля, че са задавани адекватните въпроси, не мисля, че е имало сериозно желание за тяхното задаване и стигане до истината. В този смисъл сега ще трябва да коментираме как ВСС да отговори на очакванията и на общественото мнение в България и на нашите партньори в Брюксел“.

Въпросът не е в опрасквнето, а в завоалирането

Становището на министър Иванов че, че на този етап трябва да се започне с проверка в рамките на ВСС, които има 25 члена и има капацитет в рамките на тези членове да проведе една задълбочена проверка. Ако се стигне до проверка от страна на прокуратурата мисля, че този въпрос трябва да поставите на нейния ръководител, отбеляза правосъдният министър.

„Опитите през цялото време да се въвлича премиера в тази история са опити да се отклони вниманието от хората във ВСС, които трябва да си поемат отговорността. Нека да ви припомня датата 6 декември 2014 г., когато ние двамата с премиера излязохме с обща позиция, в която се настояваше за същото – пълна проверка на всички обстоятелства около твърденията и на френския посланик, и на съдиите, за нередности в управлението на СГС. Ако тогава и оттогава тази пълна проверка беше направена сега нямаше да имаме тази ситуация“.

Въпросът, според него, не е в „опраскването“, въпросът е в завоалирането – друг израз от тези записи, каза Христо Иванов, който припомни, че на няколко пъти изпълнителната власт публично е настоявала за проверки за корупционна схема в СГС.

„Не за това как са издавани разрешенията за СРС, а за това има ли корупционна схема, кой я е създал, кой я оперира докъде стига, как се свързва това с твърденията на тогава още кандидата за председател на СГС Калоян Топалов, който два пъти каза пред ВСС, че има съмнения за дистанционен достъп до компютърната система на СГС и до разпределенията на делата“, заяви Христо Иванов.

Сайтът Mediapool.bg публикува вчера становище на ЕК, че трябва да има разследване на „Яневагейт“, в който става дума за търговия с влияние и натиск, но след като главните замесени лица се оттеглят от постовете си. Ключовият в тях е главният прокурор Сотир Цацаров, цитиран да казва, че е под натиск на премиера Борисов да бъде „опраскана“ Владимира Янева като председател на СГС по делото „Червей“.

Тази седмица съдийката Нели Куцкова от Съюза на съдиите също призова президентът Росен Плевнелиев да заеме позиция и да сформира независима комисия за разследване на случая.

Президентът отхвърли идеята

По-късно от президентството разпространиха прессъобщение, че държавният глава отхвърля идеята за комисия.

„Всяка една правова държава е изградена на принципа на върховенството на закона. Този принцип означава на първо място всеки държавен орган следва много стриктно да се придържа към своите законоустановени правомощия без да изземва правомощия на други органи и без да се намесва в работата на другите власти“, се казва в позицията на държавния глава.

Според него „вакуумът“, за който говори Панов, може да бъде запълнен само от Народното събрание. „Търсенето на решения извън конституционните и законови норми не може да гарантира независимостта на съдебната власт и да доведе до решаване на проблемите, а до тяхното задълбочаване и до размиване на отговорността“, казва Плевнелиев.

Той напомня, че в страната има компетентни органи, които разполагат и с необходимите инструменти, за да достигнат до обективната истина в аферата. Президентът казва, че сформираната от него комисия няма да има средствата да достигне до истината, защото не може да разпитва, да възлага експертизи и да оценява доказателства.