Евтиният нефт скара бедните и богатите в ОПЕК

Снимка: Wikipedia

Резкият спад на цената на петрола подклажда конфликт между по-малките производители от ОПЕК и най-големия износител в света Саудитска Арабия, прераснал във „война на думи“, съобщи CNN Money. Array

По-малките играчи на пазара, сред които Венецуела и Алжир, искат картелът да намали добива, за да се вдигнат цените и буксуващите им икономики да се върнат към нормално развитие.

Като водещ производител на петрол Саудитска Арабия има огромно влияние в организацията. Целта на сегашната стратегия на страната е с поддържането на ниски цени да изтласка от пазара американските компании, добиващи шистов петрол, и да си върне загубения пазарен дял.

Само допреди 10 години Саудитска Арабия беше най-големият производител на петрол – близо два пъти повече от САЩ. Но в последните години американският добив се увеличи значително, благодарение на шистовата революция, която промени изцяло световния енергиен баланс. Днес Америка произвежда почти колкото Саудитска Арабия.

Изобилието на американски нефт свали цените от $100 за барел в средата на 2014 г. до $40 на барел днес.

Колапсът на цената се отразява най-зле на членовете на ОПЕК с по-малък добив, като Алжир, Ангола, Еквадор, Нигерия и Венецуела. Тези страни направиха всичко по силите си, за да убедят саудитците да променят стратегията си, но засега усилията им остават напразни.

Според анализатора на Oppenheimer Фадел Геит, запознат с петролната индустрия от близо 35 години, ОПЕК никога не е била толкова разделена.

Петролният министър на Венецуела предупреди, че ако организацията не действа бързо, цената може да спадне до $25 за барел. Алжир поиска таван на цените, а петролният министър на Еквадор заяви, че единственият начин за балансиране на пазара е намаляването на добива.

Бившият гуверньор на нигерийската централна банка Мухаммад Сануси II пък разкритикува решението за наводняване на световните пазари и го обяви за грешка. „Това не помага на никого“, категоричен беше той.

Опасност от разпад на ОПЕК

Враждебността сред членовете на ОПЕК идва на фона на предстоящата на 4 декември във Виена среща, на която ще се реши добиваното количество. Малцина очакват Саудитска Арабия да поддаде на натиска, но не са изключени остри изказвания.

Задълбочаващите се разногласия заплашват да унищожат ОПЕК, или най-малко да променят начина на работа на организацията. Рискът е голям, смята и анализаторът на Bloomberg Филип Хладек, който покрива петролната и газовата индустрия в Европа, Близкия изток и Африка.

Малко вероятно е саудитците да се огънат, въпреки че 60-процентовият спад на цените от юни 2014 г. намали приходите в ОПЕК с близо $500 милиарда годишно по данни на Международната енергийна агенция.

На 23 ноември официалната информационна агенция на Саудитска Арабия, съобщи че страната е готова на „сътрудничество с всички произвеждащи и изнасящи петрол страни“. Но не даде подробности и не намекна за желание у кралството да намали добива, както е правила преди.

Според източник на CNN на ниво министерство саудитците няма да склонят да намалят добива, докато Русия продължава да произвежда 11 милиона барела на ден, Мексико не e част от организацията, а Ирак отказва да се подчинява на определените квоти.

С други думи статуквото изглежда непокътнато, тъй като позицията на Саудитска Арабия се поддържа от Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Тези страни имат финансовата мощ да удържат на ниските цени поне още няколко години.

Страните от Персийския залив, особено Саудитска Арабия, на теория също могат да намалят добива, но се опасяват, че ако го направят, ще загубят още пазарен дял от САЩ, Русия и съперниците им.

Проблемът със САЩ

Играчът, променил условията на пазара, е САЩ. Страните от ОПЕК не успяха да предвидят шистовата революция и сега изглежда им липсват полезни ходове.

Освен това ОПЕК изглежда подцени устойчивостта и гъвкавостта на производителите на шистов петрол. Миналогодишното решение да продължи производството не засегна изобщо новата индустрия. Тя остава готова да засили добива, щом цените се вдигнат.

Саудитците с удоволствие биха се споразумели с американските производители да спрат да наводняват пазара. Проблемът обаче е, че за разлика от ОПЕК, той не е организиран като картел, който определя цените.