Иде ли ГМО месото в магазините

Планините в Западна Панама са странно място за отглеждане на риба. Това прави атлантическата сьомга там нещо наистина необичайно. Тя е генетично променена така, че да расте два пъти по-бързо от отглежданите си в рибни ферми събратя, като в нея има гени от сьомга и змиорка. Това може да увеличи производството и да намали замърсяването от фермите за риба, ако разбира се някога попадне в магазините, пише BBC през март.

Още по темата:

Е, това вече е факт, след като американските власти за пръв път разрешиха консумацията на ГМО сьомга, пренебрегвайки опасенията на потребителски организации от риск за здравето и природата.

През годините учените разработиха десетки модифицирани животни, от прасета пълни с омега 3 масни киселини до пилета, разистентни на птичи грип. Те твърдят, че работата им може да помогне за разрешаване на един от най-големите проблеми пред човечеството – как да изхраним все по-голямото население с намаляващите природни ресурси.

„Трябва да произвеждаме повече храна с по-малко вода и земя, като не влошаваме околната среда за идните поколения. Длъжни сме да използваме всички налични инструменти и генното инженерство е един от тях“, обяснява Джеймс Мъри от Калифорнийския университет, който е създал ГМО кози, произвеждащи мляко с антибактериални протеини срещу диария.

Но можем ли да очакваме ГМО месо или мляко по рафтовете на магазините в обозримото бъдеще?

Генното модифициране може да обогати животинските продукти и да подобри производителността, като в същото време подобри отношението към животните, казва Мъри. Преди сьомгата обаче нито един продукт не е бил одобряван за пазара.

В развития свят има сериозна съпротива от природозащитни организации, части от обществото и регулаторите. Враждебната среда направи инвеститорите предпазливи и намали правителственото финансиране, което от своя страна пречи на научната дейност.

Мъри е принуден да премести проекта си за ГМО кози в Бразилия, където стотици деца продължават да умират от диария, а правителството е по-отзивчиво.

Ускорен естествен подбор

Въпреки липсата на инвестиции, през последните години технологията продължава да се развива. Новите инструменти за редактиране на гени означават, че изследователите могат да направят много прецизни промени в ДНК и да изменят конкретни гени, без да засегнат други части от животинския геном. Вместо да добавят гени от далечни роднини, те могат да „подобрят“ животните, като подменят малки генетични вариации в различните породи.

„Не добавяме гени от други видове. Правим промени точно там, където го искаме, за да добавим вече съществуващи мутации“, обяснява Брус Уайтлоу от Института Росин в Единбург.

С други думи това е ускорена форма на естествения подбор в природата. Поддръжниците на метода твърдят, че ГМО животните с мутации от други породи са по-малко рискови от траидционните модифицирани видове и не трябва да се изправят пред същите регулаторни препятствия. Други отиват по-далеч и казват, че те изобщо не трябва да се регулират.

Едно нещо обаче е сигурно. Дебатите ще продължат, докато учените не открият нещо по-привлекателно от бързо растяща риба. По думите на Уайтлоу науката трябва да създаде продукт, който не може да бъде получен по друг начин и едва след това да попита обществото дали го желае.

Експертът използва инструменти за променяне на генома, за да направи домашните прасета резистентни на африканската свинска треска, за която ваксина няма. Дивите прасета в Африка са устойчиви на болестта, но те не могат да се чифтосват с европейските домашни прасета. През 2013 г. той и екипът му обявиха раждането на първите пет прасета с мутацията, а сега екземплярите се наблюдават, за да се установи ползата от тях.

Променяне на геноми

От другата страна на Атлантика Скот Фаренкруг залага на това, че създаването на крави без рога най-накрая може да даде път на ГМО продуктите в масовото земеделие. През 2010 г. ученият от университета в Минесота вижда документален филм, показващ болезнения метод за премахване на рогата от млекодайните крави.

Той предлага изменение в няколко детайла в генома на кравите, така че рогата им изобщо да не растат. Екипът мй внимателно редактира ДНК на породата Холстейн, известна с високия добив на мляко. След това учените използват клониране, за да създадат ембрион от редактираните клетки.

За Уайтлоу тези крави без рога и резистентни на болести прасета трябва да се регулират различно от типичните ГМО животни. По думите му трансгенетичните животни имат ДНК от различни видове, докато тук става дума за смесване на породи от един вид със средствата на науката. Експертът се надява, че регулацията върху редактираните животни ще остане, но процедурата ще бъде в пъти по-бърза от другата.

Етични проблеми

Фаренкруг отива по-далеч, казвайки, че добитъка му без рога изобщо не трябва да подлежи на регулации. Той подчертава, че човечеството обменя черти между видовете още от началото на подбора и отглеждането на животни и използваната техника за това никога не е била от компетенцията на регулаторните органи.

Федералната агенция по контрол на храните и лекарствата все още няма единен подход към ГМО продуктите, а такъв липсва и в Европа. Но дори ако някои подобни храни достигнат до пазара, не е ясно дали обществото ще е готово да си ги купи.

„Не сме наясно дали хората ще направят разлика между генно редактиране и генно модифициране, така че е трудно да предвидим реакцията на хората“, казва социологът от университета в Единбург Ан Брус.

Това, което знаем, е, че много хора се противопоставят на генното модифициране поради етични причини. За хората, които изобщо не искат да чуят за промяна на ДНК, методите по които това се случва нямат значение. Мнозина са тези, които твърдят, че всяка намеса в работата на природата може да има огромни последици.

В крайната сметка пред учените остава задачата да създадат продукт, който обществото просто няма да може да откаже.