Какви сметки имат терористите в Мали с французите

Туарегите вдигат често бунтове по време на френската колонизация.

Драма със заложници се разигра в един от най-престижните хотели в Бамако, столицата на африканската държава Мали. В „Радисън“ радикални ислямисти държаха в плен 170 човека, но в крайна сметка, след като спецчасти щурмуваха хотела, хората бяха освободени. Кръвта на 19 невинни, повечето от които чужденци, обаче беше пролята, а 7 души бяха ранени. Но все пак защо в Мали? Array

Значителна част от територията на днешната държава Мали се е намирала под френско господство до края на XIX век. Париж е използвал ресурсите на колонията, но действайки цивилизовано – предприели са стъпки по изкореняването на робството. Френските власти са разчитали на ислямското право и арабския език, за да управляват колонията. Заради опасенията от въстание обаче били предприети редица мерки, насочени към ограничаване на ислямското влияние.

Колонизацията на Африка не е осъществена по мирен път. Силна съпротива са оказали местните туареги, които често се бунтували срещу френските окупатори. Туарегите били недоволни от данъчната политика на метрополията, изземването на необходимите за керваните им камили и отмяната на робството.

Нямало как обаче да се противопоставят на европейците и техните съвременни оръжия с мечовете си. Но не се отказвали от тактиката на честите въстания в различни части на Мали. Едва през 1905-а обаче французите успяват да „усмирят“ населението на Мали, но през 1916 г. туарегите успяват да превземат редица градове на север от днешен Нигер и да ги задържат цели три месеца.

Туарегите така и не били покорени, но на доколониалното им господство над традиционните земи бил сложен край – те вече нямало как да доминират над местните племена.

Когато африканските държави получават независимост през 60-те години на миналия век, територията, владяна от туарегите, била поделена между днешните Нигер, Мали, Алжир, Либия и Буркина Фасо. Живеещите на север от Мали туареги се вдигнали на бунт – но колкото бърз бил той, толкова жестоко се оказало потушаването му. Военна окупация на земите на туарегите, изтезания и насилие нанасят жестоки рани на местните племена.

Следващото въстание започва на територията на днешни Нигер и Мали през 1990 г. Стига се до сблъсъци между въстаници и армия, а през 1995 г. страните сключват примирие и церемониално изгарят оръжията. Туарегите получават автономия и финансова помощ.

Същинската война с централното правителство обаче започва през 2012 г. Туарегите отново искат създаването на независима държава Азавад на севера на страната. Създава се Национално движение за освобождение на Азавад, и в него влизат бойците, които се бият в гражданската война в Либия и свалянето на диктатора Муамар Кадафи. След конфликта в Либия те разполагат с оръжие в изобилие.

Въстаниците успяват да завземат всички градове от северно Мали и историческата столица Тимбукту. През април 2012 г. Националното движение съобщата, че е постигнало целта си и провъзгласява Независимата държава Азавад. Между победителите веднага избухват разпри – туарегите се разделят на светски националисти и религиозни радикали.

Ислямистите от свързаната с „Ал Кайда“ групировка „Ансар-ад-дин“ подкрепят бунтовниците и воюват срещу властите в Мали, а след победата – заедно с движението „За единство и джихад в Западна Африка“, започват да налагат нормите на шариата на контролираните от тях територии. Това води до конфликти в самото Национално движение за освобождение на Азавад, въоръжени сблъсъци и в крайна сметка ислямистите изхвърлят туарегите-националисти от почти всички големи градове и планират по-нататъшното си настъпление.

През септември и октомври властите на Мали се обръщат с молба към ООН за външна намеса, за да се справят с бунтовниците. Тяхното искане е подкрепено от Икономическата общност на западноафриканските държави (ИОЗД). На 20 декември 2012 г. Съветът по сигурността на ООН единодушно приема резолюция 2085, която разрешава тази международна намеса.

На 10 януари 2013 г. ислямистите продължават с настъплението и превземат стратегически важния град Кона, на около 600 км от столицата. Опасявайки се от по-нататъшно придвижване на ислямистите, френските въоръжени сили за подкрепа на африканските страни започват операция Serval. В Мали спешно са прехвърлени самолети, хеликоптери, танкове и артилерийски оръдия.

На близо 4000-те френски войници помагат около три хиляди африканци, събрани от общността на западноафриканските държави. Към тях се присъединяват и туареги от Националното движение. Френските власти заявяват, че няма да допуснат Мали да се превърне в „терористична държава“. Според социологически проучвания, 96% от населението на страната поддържа външната интервенция.

Френските военни за пет месеца се справят с бунтовниците от всички контролирани от тях градове. Загиват девет военнослужещи на Петата република и 144 африкански войници. Малката победоносна война позволява на Оланд да закрепи падащия си рейтинг – след успехите в Мали 44% от французите одобряват политиката му.

На 25 април 2013 г. е създадена мисия на ООН в Мали, чиято основна задама е да подпомогне стабилизацията на страната и да осигури национален диалог в преходния период.

Насеният днес удар по хотела в Мали не е първата терористична акция. На 7 август в малийския град Севари екстремисти нахлуха в хотел Byblos и в резултат на акцията загинаха 13 души, в това число петима войници от спецчастите и няколко сътрудници от мисията на ООН. Френският президент Оланд отново предложи помощ, макар Франция да не се беше съвзела напълно след терористичните актове в Париж.

В акцията вчера в хотел „Радисън“ 170-заложници бяха спасени, а драмата приключи с 27 загинали, след като малийски командоси щурмуваха сградата в столицата Бамако и убиха двама въоръжени ислямисти. В операцията са участвали и френски командоси.

Зачестилите удари на джихадистите по цял свят показват, че войната с терористите все повече е война в прекия смисъл на думата. Френският премиер Мануел Валс вече призова гражданите да бъдат готови за нови атаки – остава само да гадаем колко голям ще е фронтът на новото световно противопоставяне.