Как науката върши работа за промиване на мозъци

Снимка: IFL Science

Скорошно проучване на носителя на „Пулицър“ Inside Climate News разобличи енергийния гигант ExxonMobil. Много преди компанията да започне да финансира с милиони долари консервативни автори, които дезинформират обществото за климатичните промени, учените на Exxon са информирали шефовете на компанията, че изкопаемите горива имат вреден ефект върху планетата – и учените са единодушни за това заключение.

Още по темата:

Тази ситуация напомня за тютюневите концерни, които от години са били наясно с вредните ефекти на пушенето, и въпреки това са финансирали учени, изразявали съмнение за връзката между цигарите и рака. Същите тактики за дезинформация са използвани и от индустрията на изкопаемите горива, пише климатологът Джон Кук за The Conversation.

Оказва се, че дори същите хора, защитавали тютюневите компании преди години, сега атакуват научните среди, които говорят за промените в климата. Като се имат предвид очевидните паралели между дейността на тютюневата и енергийната индустрии, главният прокурор на Ню Йорк започна разследване на дейността на Exxon относно климатичните промени.

Измерване на научния консенсус

Изследване на Ури Швед и Питър Биърман от 2010 г. показва един от аспектите на дезинформационните кампании на тютюневите и енергийните гиганти. Те насочват усилията си главно към въпроса с научния консенсус и това дали можем да кажем кога учените мислят еднакво.

Авторите анализират как научните документи цитират други разработки, за да създадат мрежа от научни изследвания. Съвсем естествено, учените цитират главно разработки, с които са съгласни. Следователно мрежата от документи, където има научен консенсус, ще изглежда доста различна от тази, където все още текат дебати.

Когато научната общност е раздвоена по дадена тема, публикуваната литература ще покаже отделните общности. Когато консенсусът започне да се оформя, въпросните общности се обединяват в една група.

С допускането, че научните разработки цитират основно други, с които са съгласни, Швед и Беърман приемат математически подход за изследване на съдържанието на всички публикувани изследвания. Това елиминира нуждата от експерти, които ръчно да категоризират научните изследвания и премахва възможността те да правят субективен анализ.

Двамата разглеждат еволюцията на консенсуса по няколко сериозни проблема, но ние се интересуваме основно от два – връзката между цигарите и рака и между човешката активност и климатичните промени.

Консенсусът за климатичните промени следва спираловидна траектория. Учените стигат до разбирателство относно ролята на човешката активност в началото на 90-те. От този момент изследванията им се насочват до по-специфични въпроси като поведението на облаците и регионалните климатични промени.

До края на 90-те години учените са категорични, че именно хората причиняват глобалното затопляне. За разлика от това изследванията за тютюнопушенето имат циклична траектория. Първоначалните доказателства за връзката му с рака са още от 50-те години, но формирането на научен консенсус отнема десетилетия.

Тактики за дезинформация

Различното развитие на двете теми ни подсказва за основната разлика между кампаниите на тютюневата и енергийната индустрии.

Тютюневата индустрия си сътрудничи, за да финансира разнопосочни изследвания и да проточи дебата в научната литература с години. Разработването на научни изследвания за пушенето, които не откриват сериозни странични ефекти е лесно, а откриването на проблеми в дейността на учените е изключително сложно.

Много по-трудно е това да се случи в климатологията, като се има предвид постоянното измерване на индикатори, законите за опазване на околната среда и вече утвърдената научна теория по темата. Следователно енергийната индустрия поставя по-голям акцент на PR кампании през мозъчни тръстове и политически лидери.

Изследване на научните документи от последните 21 години открива, че такива, които отричат ролята на човешката дейност в глобалното затопляне почти няма. Научният консенсус по темата вече е формиран, но общественият продължава да не е.

За жалост и двата подхода успяват да забавят политическите действия по темите с десетилетия. Те имат перфектни лобисти и рекламни кампании от авторитетни публични фигури. Използват всевъзможни медийни пособия и предизвикват дезинформация на обществото, много след като учените на компаниите вече са знаели размерите на проблема.

Публичната омраза към тютюневата индустрия нарасна сериозно, след като стана ясно, че тя е била информирана за вредните ефекти от пушенето от над половин век. Остава да видим дали подобни разкрития за енергетиката с изкопаеми горива ще доведат да промяна в гледната точка на хората. А до климатичната среща на ООН в Париж остават броени дни.