Математици, не ставайте шпиони!

Снимка: wikimedia.org

Снимка: wikimedia.org

Том Лейнстър е математик в Университета на Единбург, Великобритания. В статия за сайта New Scientist той обръща внимание на факта, че разузнавателните агенции наемат на работа много математици, които не осъзнават, че работата им се използва за шпионирането на обикновени хора.

Ако си мислите, че предпазвате страната си, спокойно може да се чувствате предадени.

В последните 10 месеца огромен международен скандал засегна пряко най-големите работодатели на математиците по света. Обвиненията срещу тези организации за нарушаване на законите в огромен мащаб предизвикаха широко недоволство. Как отговори математическата общност? До голяма степен, като игнорира проблема.

Работодателите, които толкова много обичат математици

Въпросните работодатели – Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС), която беше работодател и на Едуард Сноудън, и спецслужбата на Великобритания – Център за правителствени комуникации (ЦПК), систематично следят всяка част от живота ни, до която могат да достигнат. Това включва имейлите, sms-ите, разговорите по Skype и телефона, сърфирането в интернет, банковите транзакции и данните за местоположението ни.

Те имат достъп до магистралните интернет кабели, подслушват благотворителни организации и политически лидери, провеждат икономически шпионаж, хакват облачни сървъри и разрушават легални групи на активисти за човешки права. Всичко това под прикрието, че го правят в името на националната сигурност. Целта, както каза бившият директор на АНС Кийт Александър, е „да се събират всички сигнали по всяко време“.

Стандартната обосновка за масовия шпионаж е борбата с тероризма. Американските власти многократно твърдяха, че благодарение на масовото наблюдение са били предотвратени 54 терористични атаки. АНС обаче впоследствие призна, че са не повече от една-две, като най-добрият им пример е за осуетяването на дарение на стойност $8500, предназначено за терористична групировка.

Метаданните ви казват всичко

Някои твърдят, че събираната информация съдържа само метаданни – телефонни номера и продължителност на разговорите, а не гореспоменатите примери. Това не е вярно. ЦПК съхранява изображения на милиони хора от уебкамерите им, част от снимките са със сексуално съдържание.

Във всеки случай е погрешно да се смята, че събирането на метаданни не нарушава личните права. Както казва бившият юридически консултант на АНС Стюърт Бейкър: „Метаданните ви казват абсолютно всичко за нечий живот“.

Други твърдят, че не са обезпокоени от това, че се записва цялото им ежедневие и са уверени, че никой няма да разглежда техните данни. Може и да са прави: ако нямаш проблеми с държавата, вероятно и тя няма да те притеснява. Но дори и да е така, искаме ли властта да разполага с толкова мощно оръжие, с което може да заглушава несъгласието, активизма и дори журналистиката?

Ролята на математиците във всичко това е съществена. АНС претендира, че е най-големият работодател на математиците в САЩ. Възможно е дори да е най-големият в света. Отчасти тя финансира и британския ЦПК, който също дава работа на много специалисти и работи в тясно сътрудничество с разузнавателните агенции на Австралия, Нова Зеландия и Канада.

Някои математици работят на пълен работен ден в тези служби. Други – през лятото, или докато са в отпуска от работата си като преподаватели в университетите.

Пробиват защитата на информацията

Никога няма да разберем точно какво вършат математиците за тези служби. ЦПК не коментира въпроси на разузнаването, което значи, че не дава никаква информация за дейността си. Разкритията на Едуард Сноудън обаче подсказаха с какво се занимават.

Например, вече знаем, че АНС е пробила интернет криптирането на информация. Някои от методите използват генерирани на случаен принцип числа на база на теорията на елиптичните криви. Те се използват за създаването на ключове за криптираната информация, като позволяват само на изпращача и получателя да виждат данните от кредитната карта например.

Сноудън разкри, че АНС е вмъкнала таен заден вход в изключително популярния алгоритъм на елиптичните криви, който им позволява да пробият криптирането. Това няма как да стане без огромни познания по математика. Подробностите бяха подробно описани от Томас Хейлс от Университета на Питсбърг (Notices of the American Mathematical Society – том 61, стр. 190).

На математиците рядко им се налага да се изправят пред етични въпроси. Ние се наслаждаваме на усещането, че това което правим, не е свързано пряко с живота във всекидневието на хората. Както пише теоретикът по числата Г. Х. Харди през 1940 г.: „Никога не съм направил нищо „полезно”. Нито едно от моите открития няма и вероятно никога няма да повлияе на света – директно или индиректно, за добро или зло“.

Това изказване е напълно несъстоятелно в днешно време. Математиката очевидно има практическо приложение, от изключително значение за модерния свят и не на последно място – за криптирането в интернет.

Значи работата ни може да се използва за добро или за зло. За наше съжаление второто е в центъра на общественото внимание. Вече изгубили популярност, заради ролята ни в срива в банковия сектор, сега най-големият ни работодател използва система за шпионаж на цялото население. Дори съдия, назначен от Джордж Буш-младши, я оприличи „почти от книгите на Оруел”.

Математиците трябва да решат дали да съдействат на разузнавателните служби

Положението, в което се намираме, напомня това на ядрените физици през 40-те години. Въпреки че те са знаели, че участват в създаването на атомната бомба, докато математиците, работещи за АНС или ЦПК често нямат никаква представа за какво ще се използва работата им. Тези, които са действали със съзнанието, че допринасят за законното гарантиране на националната сигурност, основателно могат да се чувстват предадени.

Най-малкото, ние, математиците, трябва да можем да говорим за това. Може би трябва да отидем и по-далеч. Изтъкнатият математик Александър Белинсън от Университета на Чикаго предложи Американското математическо общество да прекъсне връзките си с АНС. Той каза, че работата за службата и нейните партньори трябва да стане „социално неприемливо“.

Не всички ще бъдат съгласни, но това ни припомня, че имаме възможност да избираме индивидуално и като обществена сила. Като граждани можем да напуснем работата си. Ръководителите на катедри могат да откажат на АНС или ЦПК да им предоставят кадри.

Националните математически сдружения могат да спрат да публикуват обявите за работа на разузнавателните служби, да се откажат от парите им и дори да изключат членовете си, които работят за службите.

Трябва да осъзнаем, че изборът е наш. Ние първо сме хора и после математици. И ако не одобряваме това, което вършат разузнавателните служби, не трябва да им сътрудничим.