Всеки втори избирател дал преференция на местния вот

Снимка: БГНЕС

Въпреки че общинските избирателни комисии масово не отчитаха преференции, а партиите заговориха за премахването им на местни избори, последния вот у нас показва, че гражданите ги използват. Над 47 на сто от избирателите, участвали в последните кметски избори в края на октомври, са се възползвали от правото си да пренаредят листите за общински съветници. Това показва окончателният доклад на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).

Array

Най-масово с преференция е гласувано в община Челопеч (Софийска област) – 88.94%, където се получи един от най-нестандартните резултати на фона на общите за страната, пише „Сега“. Още на първия тур там победи независим кандидат за кмет с почти 80 процента от гласовете, а в общинските листи БСП, НДСВ и „Атака“ си разделиха по три места, докато ГЕРБ остана само с две.

В класацията на ИРПС следва община Златоград, където съотношението е 87 на сто, Минерални бани (Хасковска област) със 79.24% дял за преференциалното гласуване и община Сандански със 78.98 процента. На другия полюс са традиционни бастиони на ДПС като кърджалийската община Черноочене, шуменските Хитрино и Венец, Джебел и т.н. В тях с преференция са гласували между 9 и 12 на сто от електората.

В София делът на вота с преподреждане на листите е малко по-висок от средния за страната – около 52 на сто. В Пловдив съотношението е значително по-ниско от средното – около 39%, а във Варна то е приблизително 48 процента.

Изборите на 25 октомври са отбелязали рекорд по използвани преференции спрямо тези за евродепутати и за Народно събрание през 2014 г., показва още сравнението на ИРПС. На първите от възможността за упражняване на мажоритарен вот се възползваха само 26 на сто от участниците в избора, а на вторите – 35%.

„Представените тук данни ясно показват, че употребата на преферeнциално гласуване има значителен ръст с всеки изминал вид избори. Липсата на активна информационна кампания от политическите централи по отношение на правото на преференциално гласуване на избирателите е доказателство за страха на партийните играчи от реалната възможност тяхното политическо бъдеще да е в ръцете на гражданите. За пореден път след изборите стана ясно, че вече се надигат гласове против преференциалното гласуване – отново без ясни аргументи на какво са базирани те“, заключават от института.