Заплахите срещу "Биволъ" стигнаха до Брюксел

Заплахите срещу „Биволъ“ стигнаха до Брюксел

Редакторите на „Биволъ“ Асен Йорданов и Атанас Чобанов. Снимка: „Биволъ“/Facebook

Комитетът за защита на журналистите изпрати писма до премиера Бойко Борисов и водещи европейски лидери, в които изразява притеснения, че български журналисти, разследвали огромен корупционен скандал, са подложени на тормоз, съобщи официалното издание на Европейската комисия EurActiv. Array

Международната организация предупреждава, че репортажите на независимия новинарски сайт „Биволъ“, специализиран в разкриване на корупция и организирана престъпност в България, могат да доведат до ответна реакция от засегнатите.

Отбелязва се, че главният редактор на изданието Атанас Чобанов живее във Франция, но дори там той е бил посещаван от хора, изпратени, за да го сплашват.

Чобанов казва пред EurActiv, че екипът на „Биволъ“ разследва „вероятно най-голямата единична кражба на средства от европейски фондове“ и по-специално прехвърлянето на €18.9 милиона през куха фирма от Румъния в Кипър, където парите изчезват.

Според румънската антикорупционна прокуратура ДНА, това се е случило със съучастието на българската „Първа инвестиционна банка“ (Fibank).

Случаят се отнася за хуманитарни помощи в натура (олио, пшеница и ориз – б.р.) за бедни домакинства в Румъния. Средствата се управлява от румънската Агенция за селскостопански плащания (APIA) и се финансира от европейските фондове. Европроектът е спечелен от българската компания Viem Corporation, на която Fibank предоставя банкови гаранции.

Viem е свързана с бившия министър на земеделието на България Иван Танев, който е търсен от Интерпол за данъчни измами и пране на пари.

APIA прехвърля средствата, но Fibank казва, че парите не са пристигнали в сметките на българската компания. Румънските разследващи журналисти от проекта RISE и колегите им от „Биволъ“ откриват, че парите всъщност са се оказали в кипърски сметки.

Журналистите са успели да убедят предполагаемия собственик на Viem Валери Петров да помогне с разследването. Той им споделя, че е бил извикан в банката, за да подпише документи, както и че фирмените печати, за който се предполага, че отговаря, се държат в офисите на Fibank.

Петров добавя, че служител на банката се е свързал с него, за да го накара да издаде пълномощно, както и че е дал същите обяснения пред българските власти и европейската антикорупционна агенция ОЛАФ.

Журналистът на „Биволъ“ Димитър Стоянов е завел Петров до банката, където той е поискал достъп до сметките си. Това обаче му е отказано, след което Стоянов е следен, а домът му е бил претърсван – нещо, което той докладва на полицията.

Неправителствената организация се обръща към Бойко Борисов, за да го информира за тормоза.

„Молим ви да използваме ръководния си пост, за да гарантирате, че заплахите срещу „Биволъ“ ще бъдат напълно разследвани и да осигурите безопасността на журналистите от изданието. Призоваваме ви да гарантирате, че следенето и влизането с взлом в дома на Стоянов се разследват“, пишат от Комитета за защита на журналистите в писмото си до Борисов, копие от което е получил и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Атанас Чобанов казва, че той и колегите му са обезпокоени от факта, че румънските прокурори са арестували местните съучастници в кражбата, но няма знаци, че българските им колеги имат каквито и да било намерения да разследват случая.

„Подозирам, че разследването в България е спряно от политическа намеса, свързана с това, че бизнесът на олигарха и депутат Делян Пеевски се кредитира от Fibank“, добавя журналистът.

EurActiv описва Делян Пеевски като „сенчест брокер на власт и медиен собственик“, който беше на път да оглави Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) по време на правителството на малцинството на Пламен Орешарски през 2013 г. Изданието отбелязва, че това доведе до мащабни протести, а след повече от година и до оставката на кабинета „Орешарски“.

Fibank отрича, че има участие в предполагаемите финансови злоупотреби с еврофондове. Директорът на корпоративните комуникации на банката Ивайло Александров казва, че още през 2013 г. банката е сезирала за случая ДАНС, прокуратурата, румънската антикорупционна агенция и ОЛАФ.

„Към момента съответните институции работят активно по сигналите ни“, твърди Александров и добавя, че разследването е свързано с корпоративен клиент, а не със самата банка.