И за Африка пишем, ама не ви пука

©EPA/БГНЕС

На фона на смъртоносните нападения в Париж, хората в социалните мрежи започнаха да спорят и да се обвиняват в лицемерие заради опцията за добавяне на френския флаг към профилните снимки в знак на съпричастност. Някои дори обвиняват медиите в прилагане на двоен стандарт. Гледната точка на британската журналистка Ема Кели. Array

На 13 ноември терористи щурмуваха рок концерт и ресторант в Париж, и взривиха бомби пред „Стад дьо Франс“.

До момента, в който пиша това, 123-ма души са загинали в ужасяващите атаки, а още стотици са ранени, някои фатално. (Жертвите са 132, а ранените – 352. Б.р.)

Известни архитектурни забележителности по цял свят, сред които Тауър бридж и сградата на операта в Сидни, бяха осветени в цветовете на френското знаме в знак на солидарност, а много страни в Европа замлъкнаха в 11 ч сутринта и поднесоха своите съболезнования.

Работех по сайта на всекидневника Daily Star Online през уикенда и това беше най-голямата новина на годината. Хиляди хора четяха всяка актуална информация, а новинарските сайтове оставиха настрана всички други истории, за да покрият изцяло зверствата.

Но веднага след атентатите в Париж много хора избраха Twitter и Facebook, където се оплакваха, че убийството на 147 души от въоръжени бойци в университета „Гариса“ в Кения се отразява по-малко от Париж.

„Защо медиите не съобщават за това?“, питаха няколко души във Facebook, които споделиха линк към информацията на BBC News за трагедията.

а) Медиите отразиха това. Вие споделяте линк към новината.

б) Ако набързо потърсите в Google, ще видите, че не само медия като BBC е съобщила за нея. Al Jazeera, CNN, New York Times, USA Today и Washington Post са сред изданията, писали обстойно за трагедията.

в) Очевидно сте кликнали върху материала, не за да го прочетете, а да го споделите. Защото ако бяхте го прочели, щяхте да знаете, че касапницата в колежа се случи през април.

Да, новините от чужбина не се отразяват толкова обстойно, колкото по-близките до дома. Медиите трябва да работят повече върху това, защото е сериозен проблем. Но това не се случва поради факта, че невинен човек, убит в Бейрут или Иран, е по-малко важен от убит бял европеец. А защото по-малко хора четат за това.

Изглежда всички станаха големи специалисти след Париж и започнаха да тръбят колко ужасни са медиите, понеже омаловажават трагедиите извън Европа и САЩ. Но, както ще ви каже всеки с достъп до данните за посещения на сайтовете, хората не ги е особено грижа.

Новина за взривен на парчета град, да кажем в Ливан, може да бъде прочетена няколко хиляди пъти. Нападенията в Париж получаваха по няколко хиляди прочитания всяка минута.

Освен ако не е на близко разстояние или културата не е сходна, хората просто няма да кликват. Много хора допускат, че бомби се взривяват в Близкия изток всеки ден, но уау – щом е станало в Париж, може да стане и при нас.

Забелязах няколко истории в сайтове, сред които новинарският сайт Metro, в които се пита защо Марк Зукърбърг не е предложил опцията за добавяне на ливанския флаг към профилната снимка, след като 47 души бяха убити при двоен самоубийствен атентат в Бейрут миналата седмица.

Но ако трябва да си 100% честен със себе си – щеше ли да използваш опцията? Разбира се, че не. Защото, освен ако историята не е споделена с теб във Facebook, придружена от натъжено емоджи и счупено сърце, вероятно нямаше чуеш за нея. А дори и да беше, вероятно нямаше публично да показваш подкрепа за Ливан.

Четете международни сайтове. Следвайте различни новинарски издания. Не се оплаквайте, че медиите не са ви казали за трагедия на другия край на света. Направили са го. Просто не сте кликнали.