САЩ легализират добива на ресурси в Космоса

След голямо забавяне важен закон за дейността в Космоса беше одобрен от Сената на САЩ. С него се насърчава частната космическа индустрия и се удължава периодът, в който компаниите могат да действат без особено голям надзор от властите. Освен това той дава на частниците права върху ресурсите, които някой ден те могат да извличат от астероиди, като платина и вода – особенно ценни в Комоса, съобщи Popular Science.

Още по темата:

Законът беше единодушно подкрепен в горната камара на американския парламент с няколко поправки и ще бъде върнат в Камарата на представителите. Очаква се долната камара да го одобри и да го прати за разглеждане на президента на САЩ Барак Обама.

Въпреки че Space Act все още не е закон, компанията Planetary Resources, смятаща да извлича ресурси от астеродиди, вече изпрати благодарствено писмо до конгресмените.

„След много години ще гледаме на този момент като на основополагащ и огромна стъпка към превърщането на човечеството в мултипланетарен вид. Законодателството дава същата подкрепяща законова рамка, създала великите икономики в историята, и ще осигури устойчивото развитие на Космоса“, каза съпредседателят на борда на директорите на компанията Ерик Андерсън.

Мини на астероиди

В момента всъщност не е ясно дали миньорската дейност в Космоса е законна. Въпреки че няма забрани частните компании да работят на астероиди, Договорът за Космоса* гласи, че нито една страна няма право на собственост върху части от него. Формулировката на споразумението обаче е толкова неясна, че компаниите искат да се подсигурят, че ще притежават ресурсите, които извличат от астероидите, преди да инвестират милиарди в тази дейност.

Законът ще официализира това право на собственост, поне по законите на САЩ. Въпреки че компаниите няма да могат да притежават самите астероиди, в настоящата весия на закона се казва, че гражданин на САЩ, който с търговска цел извлича ресурс от астероид, или космически ресурс, става негов собственик и има право да го транспортира и продава в съответствие със закона и международните договорености на САЩ.

Сред поправките е добавен терминът „абиотичен“ в дефиницията на „космически ресурс“. Уточнява се, че живите същества не се считат за ресурс.

С други думи компаниите няма да имат право на собственост върху извънземни, в случай че открият такива.

Сенатът се е подсигурил и спрямо Договора за Космоса, за да избегне конфликт с други държави. В закона е отбелязано, че с приемането му САЩ не предявяват суверенитет, суверенни или изключителни права, или юрисдикция, или собственост върху, което и да било небесно тяло.

Именно това обаче е един от големите проблеми на закона според Майкъл Листнър, адвокат и основател на консултантската фирма Space Law and Policy Solutions. Тъй като САЩ не може да има собственост в Космоса, всъщност не може да отдава права на части от тази собственост.

„Това е като да ми искате парче пай и аз да отвърна: идете до съседа, вземете си, а след това се върнете и ми благодарете“, обяснява Листнър. Той смята, че е трябвало да има повече международни дискусии за добива в Космоса преди да бъде приет закона.

Освен това Сенатът е оттеглил доста от текстовете, които биха предпазили космическите миньори от саботажи на правителството на САЩ, други държави и други компании.

Според говорителя на Planetary Resources Стейси Стиърн обаче Космическия договор осигурява защита от подобни зловредни действия.

*На 27 януари 1967 г. САЩ, СССР и Великобритания подписват като междуправителствен документ „Договор за космоса”, чието официално име е „Договор за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и други небесни тела”. Той се явява основа на международното космическо право и влиза в сила на 10 октомври 1967 г. Към октомври 2011 г. участници в него са 100 държави, а още 26 са го подписали. Ратификацията му обаче все още не е приключила.

Договорът за космоса определя основните правови рамки на международното космическо право. На държавите-участнички е забранено да разполагат ядрено оръжие или всяко друго оръжие за масово поразяване в орбита около Земята, базирането му на Луната или на всяко друго небесно тяло, или на станция в космическото пространство.

Договорът ограничава използването на Луната и на другите небесни тела само за мирни цели и директно забранява използването им за изпитване на всякакви оръжия, провеждане на военни маневри или създаване на военни бази и укрепления.