Буферирай банковата стабилност

Снимка: БГНЕС

Около 2 млрд. лева са предвидени за „подкрепа“ на банките през 2016 г., когато по план трябва да се проведе оценка на активите. Фондът за гарантиране на влоговете на гражданите в банките не е върнал и един лев заем към Министерството на финансите, пише журналистът Миро Иванов в блога си „Финансови смислици“. Става въпрос за заема, който изтегли българската държава, за да може да започне изплащането на гарантираните влогове в КТБ – и които ФГВГБ така и не е върнал още. Array

Банковата стабилност може да струва нови 2 млрд. лева. Толкова поне са предвидени за „буфер“ за подкрепа на банките през 2016 г. Това каза председателят на комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Менда Стоянова пред БНТ. Стоянова даде вид, че няма желание да коментира банковата тема, но беше притисната от водещата с въпрос за липсата на прозрачност около доклада на „Аликс Партнърс“ за КТБ.

На лимита

Според Стоянова, разчетите на МФ показват, че за следващата година може да се наложи „използването“ на заем от 5.3 млрд. лева от вече одобрения през миналата година от Народното събрание лимит от 16 млрд. лева. От тях 1.3 млрд. лева са плащания по падежиращ дълг, 1.8 млрд. лева са за попълване на бюджетния дефицит през 2016 г. Останалите средства – 2.2 млрд. лева, ще бъдат използвани за ликвидна подкрепа на банките, предвид престоящите тестове по оценка на активите на банките.

Таблица: miroivanov.com

Откровението на Стоянова идва на фона на тревожното състояние на Фонда за гарантиране на влоговете. Фондът беше тотално изпразнен покрай отнемането на лиценза на КТБ, когато бяха изплатени около 3.5 млрд. лв. гарантирани депозити. Близо 2 млрд. лева от тях бяха по линията на заем от Министерство на финансите.

Актуален отчет на Фонда няма дори за 2014 г., така че е трудно да се определи нивото на „запълване“ под формата на банкови отчисления по новоприети депозити. От публикуваната справка за инвестиционната дейност на интернет страницата на Фонда обаче се вижда, че инвестиционните активи на Фонда се понижават трайно и през октомври 2015 г. са с близо 12% до 484 млн. лв.

В същото време заемът към МФ расте (заради лихвата?) и през октомви е достигнал 1.7 млрд. лв.

Оцени това

В гвоздей за следващата година без съмнение се превръща процедурата по оценка на банковите активи. Процедура, която стартира меко казано накриво. Класираната на второ място компания Oliver Wyman оспорва резултатите от обществената поръчка, при която за изпълнител беше избрано „Делойт България“.

Официалната причина за отпадането на Oliver Wyman, която е със световен опит в AQR процедурите и беше консултант на ЕЦБ при оценка на най-големите европейски банки, е високата заявена цена. Oliver Wyman предложиха близо 33 млн. лв. без ДДС, докато предложението на „Делойт България“ е за 1.57 млн. лв. без ДДС. Това е близо до индикативното ниво, определено от БНБ, което беше 1.7 млн. лв.

Според документите към обществената поръчка една от задачите на изпълнителя ще е да изготви и методология на оценката.

Специалната методология

Това е доста странно. Само преди година „Делойт“ вече правиха оценка на банковите активи на КТБ по специално изготвена методология. Защо методологията в КТБ просто не се приложи и за другите банки? Не виждам нещо страшно в това. Не виждам и нещо специално в останалите банки.

Използването на методологията за КТБ би послужило като модел за сравнение на резултатите от оценката в банката с останалите банки. Още повече, че и изпълнителят на оценката е един и същ.

Б.р. А кога, кога България най-сетне ще се включи и в Европейския банков надзор? Министърът на финансите нещо съвсем забрави тази тема. А уж беше въпрос на „попълване на една апликейшън форма“.