Парламенът бламира президента - и Бакалов напуска военното разузнаване

Парламенът бламира президента – и Бакалов напуска военното разузнаване

Парламентът отхвърли ветото на президента, който върна за ново преразглеждане Закона за военното разузнаване. Така се запазват в сила изискванията към шефа на службата – да е военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание и/или да има 10-годишен опит в системата на сигурността. Това означава, че настоящият шеф Йордан Бакалов трябва да напусне.

Още по темата:

159 депутати гласуваха за, 15 се обявиха против, а двама се въздържаха.

Предложенията за критериите, които изключиха Бакалов, бяха вкарани в закона по предложение на БСП и с гласовете на ГЕРБ. Само Реформаторският блок се обяви в подкрепа на ветото на президента, който върна закона. Но депутатите от ГЕРБ в залата гласуваха за отхвърлянето му.

Преди време премиерът Бойко Борисов Борисов заяви, че решението на част от депутатите от ГЕРБ да подкрепят предложението на БСП е било „много изненадващо“, сне отговорността от себе си и призова президентът да наложи вето.

„Ще го проверя. И аз чух за такъв друг кандидат (за шеф на службата – б.р.), който не бяха споделили с мен. Така че ще ги изчакам да се върнат от кампанията. Аз го харесвам Бакалов и не виждам защо като е военно разузнаването, да няма цивилен началник. Той е бил вътрешен министър, в комисия „Вътрешна сигурност“ в парламента. Сиреч не е някой, взет от улицата и сложен. Достатъчно грамотен човек и достатъчно добър, според мен, професионалист, за да се възползваме от неговите качества“.

Самият Йордан Бакалов подаде оставка, след като законът беше гласуван, но военният министър Николай Ненчев не я прие – в изчакване на резултатите от ветото.

#КОЙ как коментира

Ген. Михо Михов (АБВ) защити тезата, че военен трябва да оглави службата – заради спецификата на тяхното обучение и специализация. Разузнавачът е първият, който стои до главнокомандващия на армията, те си говорят на един език и отговорността се поделя, аргументира се той.

„Тази година смутихме системата на военното разузнаване без да имаме причини за това и сигнали от съюзнически служби. НС не трябва да допусне партизиране на една дирекция, там не бива да бъде допускано партийно лице“, каза Михов.

Персоналното назначение на ръководител на служба „Военна информация“ е на друг орган, а не на НС, обяви ген. Атанас Атанасов от РБ. Не се изпълнява законът за предаване на архивите – като има прието едно правило, то трябва да се спазва от служба „Военна информация“, каза той.

Според Ангел Найденов (БСП Лява България) въпросът касае именно персоналното назначение – и той така е разчел мотивите на президентското вето.

„Профанизира се професионалния разговор с персонализирането на въпроса. Не е вярно, че е сегашният ръководител е назначен по предложение на РБ“, каза той. Ген. Атанасов каза още, че тази пролет, на въпрос министърът на отбраната отговорил, че 36% от работещите в службата са завършили в Съветския съюз. Вие с този текст искате да принудите институциите да издигнат човек от тези 36%, каза той.

Методи Андреев (ГЕРБ) – един от малцината от управляващата партия, подкрепили ветото, обяви, че ще внесе отново поправка в закона, която да позволи и офицери от резерва да могат да ръководят службата. По думите му военното разузнаване е най-закостенялата институция.

Съпротивата срещу Бакалов е особено силна в проруски кръгове заради предаването на досиетата на служба „Военна информация“ в Комисията по досиетата.
Законовите текстове, които налагаха отстраняването на Йордан Бакалов от военното разузнаване, имаха за цел да блокират предаването на досиетата от службата. Това коментира президентът Росен Плевнелиев на 22 октомври.