– Защо науката не отрича Бог

Защо науката не отрича Бог

Бог, така както го нарисува Микеланджело в Сикстинската капела.

Амир Ацел е доктор с магистърски степени по математика от университета Бъркли в Калифорния и университета в Орегон. Автор е на наскоро излязлата книга „Защо науката не опровергава съществуването на Бог“ и популярната „Последната теорема на Ферма“, публикувана на 28 езика и номинирана за наградата Los Angeles Times Book Prize, както и много други на научна тематика.

Биологията, физиката, математиката, технологиите и медицината ни помагат да разбираме света около нас по-добре. Но голяма част от живота все още остава загадка.

Изследвания и книги ни карат да мислим, че науката опровергава съществуването на Бог. Авторите им твърдят, че вече знаем толкова много за начина, по който работи Вселената, че Бог е просто ненужен: можем да обясним как работи всичко във Вселената без да ни е необходим Демиург.

И настина, науката ни дава огромно количество познания. Количеството човешко знание се удвоява почти на всеки две години, дори и по-бързо. Например, благодарение на физиката и космологията можем да твърдим, че знаем какво се е случило във Вселената с точност до части от секундата след Големия взрив, което е поразително.

Благодарение на химията, вече разбираме най-сложните реакции между атомите и молекулите, а на биологията – знаем как работят живите клетки и дори сме разкрили кода на целия човешки геном. Но дали тази огромна база от знания опровергава съществуването на някаква външна сила, която я е имало и преди това и дала началото на нашата Вселена?

Науката спечели големи победи през 19 век срещу установените и утвърдени религиозни догми. След 1800 г. бяха открити останките на неандерталци в Белгия, Гибралтар и Германия, които показаха, че хората не са били единствените хуманоидни жители на Земята.

Намерени фосили и останки от вече изчезнали видове животни и растения показаха, че флората и фауната еволюират, живеят близо хилядолетие и измират, като отстъпват място на по-адаптивните видове. Тези открития доведоха до силна подкрепа за нововъзникналата по онова време теория на еволюцията, публикувана от Чарлс Дарвин през 1859 г.

А през 1851-а, самоукият физик Леон Фуко доказва категорично, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното, като използва специално махало, чиито кръгови движения разкриват ротацията на Земята.

Също толкова важни открития в областта на геологията през същия век разбиха религиозната хипотеза, че Бог е създал Вселената, Земята и живота. Вече знаем, че Земята е на милиарди години, а не на хиляди, както някои теолози бяха изчислили, смятайки поколенията обратно до библейския Адам. Всички тези открития победиха буквалните интерпретации на Светото писание.

Но успя ли съвременната наука от началото на XX век да докаже, че няма Господ, както твърдят някои? Науката е изумителна – прекрасно начинание: учи ни за живота, света и Вселената. Но тя така и не ни разкри защо е била създадена Вселената, нито какво е предшествало Големия взрив.

Също както развитието в биологията не ни разкри как първите живи организми са се формирали от неодушевената земна материя формирала планетата ни, и как развитите еукариотни клетки (градивните частици на висшите организми, които, за разлика от прокариотните имат ядро и са по-сложно структурирани) са възникнали от по-простите организми.

Също така не ни обяснява една от най-големите мистерии в науката: как се е породило съзнанието у живите същества? Откъде са се появили символичното и логическото мислене, съзнанието? Кое е това, което позволява на хората да разкриват потайностите на биологията, физиката, математиката технологиите и медицината? И какво ни кара да творим изкуство, музика, архитектура и литература? Науката е изключително далеч от обяснение на тези мистерии.

Но много по-важен от тези главоблъсканици е настойчивият въпрос за фината настройка на параметрите във Вселената: Защо нашата Вселена е толкова прецизно проектирана за появата на живота? Този въпрос никога не е получавал задоволителен отговор, и аз вярвам, че той никога няма получи научен отговор.

Колкото по-дълбоко се ровим в тайните на физиката и космологията, толкова повече Вселената ни изглежда заплетена и невероятно сложна. За да се обясни квантово-механичното поведение на дори една малка частица, се изискват многобройни страници на изключително напреднало ниво математика.

Защо дори най-малките частици на материята, са толкова сложни? Изглежда има огромна скрита „мъдрост“, или структура, или сложен план, дори за най-просто изглеждащия елемент от природата. Ситуацията става много по-обезсърчаваща, когато разширим погледа си и добавим целия Космос.

Знаем че преди 13.7 млрд. години огромен прилив на енергия, чиято природа и източник са ни напълно непознати и нямат обяснение от науката, създава нашата Вселена. После изведнъж магически „божествената частица“ Хигс бозон, открита преди две години в мощния ускорител на частици на ЦЕРН – Големия адронен колайдер, се появи и някак като по чудо определи масата на Вселената.

Защо се случи това? Масата се състои от елементарни частици – кварки и електрони, чиито маси и електрически заряди трябваше да попаднат в неизмеримо тесни граници, за да се случи това, което предстои.

Защото вътре в първичния „бульон“ от елементарни частици, от които се състои младата Вселена, отново като с магическа ръка се оказа, че всички кварки изведнъж са струпани по тройки, за да образуват протоните и неутроните. А а техните електрически заряди са определени точно на съответното ниво, необходимо за привличането и улавянето на електроните им, които след това започват да обикалят ядрата, съставени от протони и неутрони.

Всички маси, заряди, както и сили на взаимодействие във Вселената трябва да бъдат в точно необходимите количества, така че ранните светлинни атоми да могат да се формират. По-големите от тях след това се „готвят“ в ядрените огньове вътре в звездите, като по този начин ни дават въглерод, желязо, азот, кислород, както и всички други елементи, които са съществени за появата на живота. И в крайна сметка, се сформира изключително сложната двойна спирална молекула – размножаващата живота ДНК.

Защо всичко, от което се нуждаем, за да съществуваме, е подредено на мястото си? Как е възможно всичко това без някаква скрита външна сила да оркестрира точния танц на елементарни частици, необходим за създаването на всички съществени елементи за живот?

Великият британски математик Роджър Пенроуз е изчислил, на базата само на един от стотиците параметри на физичната Вселена, че вероятността за появата на живот в Космоса е едно разделено на 10, повдигнато на десета степен, и отново повдигнато на 123. Това число е по-близо до нула, отколкото някога сме предполагали. (Вероятността е много по-малка от това да спечелим джакпота от тотото).

„Научните атеисти“ се опитват да обяснят тази тревожна мистерия, като се опитват да ни внушат наличието на Мултивселена – безкраен набор от Вселени, всяка със своите параметри. В някои вселени условията са неподходящи за живот; заради това трябва да повярваме, че само от размера на тази предполагаема Мултивселена, има само една вселена, където всичко си е на мястото.

Но, ако за създаването на една Вселена е необходима свърхсилата на природата, то колко по-мощна трябва да бъде силата, създала безбройните Вселени? Така че чисто хипотетично Мултивселената не решава проблема със съществуването на Бог. Невероятната фина настройка на Вселената е най-силният аргумент за съществуването на иманентна творческа единица, която ние наричаме Бог.

Липсват убедителни научни доказателства за противното. Подобна сила вероятно е необходима, за да се подредят всички параметри, от които се нуждаем за нашето съществуване – космологични, физични, химични, биологични, и когнитивни, да са такива каквито са.

Науката и религията са двете страни на дълбокия човешки стремеж да разбере света, да знае мястото си в него, както и да се удивлява на чудото на живота и безкрайния Космос, който ни заобикаля. Нека оставим нещата както са – и да не позволяваме едната страна да узурпира ролята на другата.