Балканите и Брюксел се разбраха за „временен подслон“ за 100 000 мигранти

Снимка: EPA/ БГНЕС

Снимка: EPA/ БГНЕС

Временен подслон за 100 000 мигранти и разпределянето им в страни от ЕС, готови да ги приемат. За това се споразумяха в политическа декларация лидерите на страни от Балканите и Стара Европа на срещата в Брюксел, свикана от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Array

Във форума участваха държавните и правителствените ръководители на Австрия, България, Хърватия, Македония, Германия, Гърция, Унгария, Румъния, Сърбия и Словения, както и шефовете на Фронтекс и Европейската служба за съдействие по убежището.

В декларацията всички участници се ангажират да работят с Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) за увеличаване на приемния капацитет на ЕС. Гърция ще открие приемни центрове за настаняване на 30 000 бежанци до края на тази година, а ООН ще подсигури в Гърция още 20 000 места в приемни семейства, които ще получат средства за целта.

ВКБООН пък ще има грижата за други 50 000 места за временен подслон по „Западнобалканския маршрут“ на мигрантите, който включва Гърция, Македония, Сърбия, Хърватия и Словения.

Мерките, записани в декларацията, предвиждат още няколко мерки: страните да спрат прехвърлянето на мигранти от своя територия към съседите си; да се информират взаимно за движението на бежанците; да координират действията си и ресурсите за тяхното посрещане.

Освен това Словения ще получи подкрепление от 400 души за граничната си полиция. Европейската гранична служба Фронтекс ще окаже помощ за засилване на контрола по границите на Гърция в Егейско море и с Албания и с Македония, както и на България с Турция. Освен това Фронтекс ще подпомогне регистрирането на мигрантите и вземането на пръстови отпечатъци от тях.

Всяко правителство от страните по Западнобалканския маршрут трябва да определи представители, които да осъществяват връзки с останалите държави от региона и да се обменя редовно информация за мигрантския натиск и капацитета за прием. Те се ангажират и да прилагат съвместния план за действие по миграцията с Турция и за изпълнението на споразуменията за реадмисия с нея и с държавите на произход на мигрантите.

Всяка страна ще търси финансова подкрепа, когато се изчерпи капацитетът й – чрез заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Банката за развитие на Съвета на Европа, които могат да ги предоставят на желаещите страни. „Категорично не съм съгласен с формулировката да взимаме заем от международни финансови институции, за да се справяме с бежанската вълна“, заяви в Брюксел премиерът на България Бойко Борисов.

Идеята е да се облекчи напрежението между различните страни, които си препращат имигрантите и не ги регистрират. Това напрежение особено ескалира миналата седмица, когато словенският премиер Миро Церар обвини хърватския си колега в „неевропейско поведение“.

„Единственият начин да се върне редът е, като се забави безконтролният приток на хора. Нека е ясно – хората трябва да бъдат регистрирани. Няма ли регистрация, няма и права“, каза председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Планът е подкрепен и от България, въпреки че по-рано Борисов се е възпротивил. „Ако държавите от ЕС, Германия, Австрия и останалите затворят границите си, България, Сърбия и Румъния ще прибегнат до същата мярка, за да не стават буферна зона“, заяви в края на миналата седмица премиерът след разговор с колегите му от Крайовската тройка – румънския премиер Виктор Понта и сръбския – Александър Вучич, в София.

„Това е един от най-големите лакмусови тестове, пред които Европа се е изправяла“, заяви германският канцлер Ангела Меркел след срещата. Според словенския премиер, Меркел е обявила, че няма намерение да затваря границите.