България е сред бедните "отличнички" на ЕС за климата

България е сред бедните „отличнички“ на ЕС за климата

България е сред 13-те страни от Европейския съюз, които са на път да изпълнят всички три национални цели по климата и енергетиката за 2020 г.: за намаляване на парниковите газове, за подобряване на енергийната ефективност и за увеличаване на дела на възобновяемата енергия в енергийния микс. Това съобщи екоминистерството (МОСВ), позовавайки се на нов доклад за напредъка на ЕС в областта на политиките по климата.

Още по темата:

Докладът на Европейската комисия и Европейската агенция за околна среда отчита, че ЕС е на път да постигне и надхвърли целите си за намаляване на емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г. (спрямо количеството им от 1990 г. – бел.ред.) и борба с измененията на климата.

ЕС демонстрира лидерство в областта с 23% намаление на емисиите преди срещата на ООН за климата в Париж. На срещата се очаква да бъде договорено ново глобално споразумение за намаляване на емисиите парникови газове.

„Резултатите говорят сами по себе си. Европа успя да намали емисиите на парникови газове с 23% между 1990 г. и 2014 г., а икономиката ѝ нарасна с 46% за същия период. Това е ясно послание в навечерието на конференцията по въпросите на климата в Париж, че Европа спазва поетите ангажименти и че нашите политики в областта на климата и енергетиката имат ефект“, коментира еврокомисарят по климата и енергетиката Мигел Ариас Канете.

В доклада България е посочена сред 13-те страни, които ще изпълнят всичките си три национални цели по климата и енергетиката за 2020 г. – дял на възобновяемите източници (16%), енергийна ефективност (увеличаване с 20%) и намаляване емисиите парникови газове (с 20% спрямо 1990 г.) от секторите транспорт, селско стопанство, сгради и управление на отпадъците.

Повечето от другите „отличнички“ също са от новите страни членки: Хърватия, Кипър, Чехия, Финландия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. По-богатите западноевропейски страни се бавят с изпълнението на целите си, тъй като за повишаване на дела на ВЕИ или енергийната ефективност в Германия, Франция или Великобритания, които са с далеч по-голямо енергийно потребление, са нужни огромни инвестиции на фона на новите членки.

Сред причините за доброто представяне на Източна Европа по отношение на намаляването на емисиите е икономическият срив след промените.

България имаше задължение поетапно да увеличи дела на ВЕИ-енергията в микса до 16% през 2020 г., с междинни цели през 2 години. Още преди няколко години обаче държавата бе преизпълнила целта си заради многобройните фотоволтаични централи, пуснати в страната, които съответно натовариха и цената на електроенергията.