Кюрдите не се нуждаят само от оръжие

Снимка: ЕРА/БГНЕС

След като „Ислямска държава“ (ИД) започна да завзема значителни територии в Северна Сирия и Ирак първоначално политици и анализатори се концентрираха върху въпроса дали Америка трябва да въоръжи кюрдите да се сражават срещу джихадистката групировка. Array

Но този дебат пренебрегна ключов недостатък в кюрдската политика на Америка: докато военната подкрепа за кюрдите в Ирак и Сирия се е увеличила, разработването на съответна политическа пътна карта по отношение на кюрдските общности в региона изостана. Има опасност изключителното акцентиранe от страна на Вашингтон върху предоставянето на възможност на кюрдите да се борят с ИД да създаде нови проблеми, които биха могли да тормозят Ирак и Сирия много по-дълго време, пише за New York Times Кале Салих, сътрудник на Европейския съвет за международни отношения.

Съединените щати започват да вярват, че са изправени пред дилема: Необходимо е кюрдите да бъдат въоръжени, за да се сражават с ИД, но трябва да се внимава това да не разпали политическите им очаквания.

За битката си с „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак задълъг период от време, Америка се нуждае от помощ от страна на кюрдските сили в двете страни. Досега Вашингтон е осигурявал военна подкрепа на регионалното правителство на Кюрдистан в Ирак и е координирал въздушните си удари с доминиращата кюрдска въоръжена сила в Сирия – Народните отряди за защита (НОЗ).

Междувременно, администрацията на Обама е колеблива за укрепване на полуавтономните институции на иракския регион Кюрдистан до голяма степен поради опасения, че това един ден може да бъдат градивните елементи на независимостта на иракските кюрди. От американската военна помощ са се възползвали кюрдските сили, свързани с конкретни политически партии, а не регионална интегрирана военна институция. Причината за това е, че САЩ и много от техните регионални съюзници се притесняват, че кюрдското отцепване от Ирак ще причини голяма непредсказуемост и хаос, включително чрез подклаждане на подобни сепаратистки настроения сред кюрдските групи от населението в съседните страни, като по този начин може да се стигне до срутването на целия регионален ред.

В действителност, независимостта на кюрдите е твърде невероятен сценарий поради причини, които нямат почти нищо общо с американската политика. В това число става дума за корененото разделение между иракските кюрди и засилващата се кюрдска зависимост от регионални сили като Иран и Турция, които отхвърлят идеята за окончателна кюрдска независимост. Въпреки че независимостта продължава да е емоционално вдъхновение за повечето кюрди, тя по-скоро се е превърнала в политическа карта в ръцете на някои лидери на иракските кюрди, отколкото в жизнеспособен политически проект.

САЩ много внимават да не застрашат стратегическите си отношения с Турция. Те рискуваха да си навлекат гнева на Анкара само по една причина – да помогнат на НОЗ в тяхната битка срещу джихадистите. Миналата седмица американски военни извършиха доставка на 50 тона муниции на сили, в северна Сирия, включително на бойци от НОЗ. Въпреки че въоръжава тези сирийски кюрди, Вашингтон се държи настрана от дипломатическо ангажиране с политическия клон на НОЗ – Партията сирийски демократичен фронт, която Турция приема като потенциална заплаха поради връзките й с Кюрдската работническа партия (ПКК).

Проблемът с укрепване на кюрдската военна мощ без успоредна политическа инициатива е, че Америка не е поставила ясни ограничения върху това, което кюрдите ще правят с новопридобитата сила и не е предложила гаранции за това, което те могат да очакват в бъдеще. Това намали способността на Америка да повлияе върху кюрдските си съюзници, дори когато те се простират отвъд традиционните си граници.

Кюрди в Ливан протестират срещу турските нападения над ПКК с плакати на лидера на партията Абдула Йоджалан. Снимка: ЕРА/БГНЕС

В Ирак кюрдските сили влязоха в територии с етнически смесено население, върху които сега те де факто са установили контрол. Знаейки, че американската военна помощ идва само при eдно условие – борбата с ИД – кюрдските бойци набързо упревзеха територията. Те използваха своето военно предимство , за да подчинят местното население, което не е кюрдско, в Киркук и други спорни територии, посявайки чувства за взаимно недоверие и отмъщение.

В северна Сирия кюрдските сили опитаха бързо да увеличат влиянието си с цел да се поставят в позиция на неизбежни действащи лица в бъдещето на страната. Все пак кюрдското настъпление в райони, които не са с с различен етнически състав, провокираха враждебност в другите фракции в страната. Старите приказки на сирийското правителство, което определяше сирийските кюрди като „сепаратисти“, сега се повторят от не-кюрдски опозиционни групи, борещи се срещу режима на Башар Асад.

Изключителната концентрация на Америка в региона окуражи кюрдите да заложат непропорционално на своите военни постижения. Този подход отчуждава некюрдското население, което сега живее под кюрдско управление, докато увеличава конкуренцията между самите кюрди за достъп до военна подкрепа отвън. НОЗ, например, сега може да се опитат да установят отношения с Русия или да използват перспективата за такова партньорство като средство за придобиване на по-голяма американска военна подкрепа. Всичко това прави още по-трудно постижима непосредствената цел на Вашингтон да обедини координирана борба срещу „Ислямска държава“ и по-дългосрочната цел за премахване на условията, които позволиха на групировката да възникне.

Кюрдският конвой. Снимка: БГНЕС

Военното сътрудничество с кюрдите трябва да се комбинира с ясна политическа пътна карта. Най-малкото това би означавало ангажимент на американците да разработят иракските кюрдски институции и да помогнат като посредник в бюджетните и петролни спорове с Багдад, което би осигурило някои критични гаранции за благосъстоянието на кюрдския регион.

Вашингтон може да окаже такава подкрепа в замяна на съгласие от страна на кюрдите за споразумения за предприемане на съвместни действия в сферата на сигурността и администрацията с некюрдското население в спорните територии.

В Сирия САЩ би трябвало да подсигурят военната си подкрепа за НОЗ с политическо обвързване с ПСДФ. В замяна сирийските кюрди биха могли да се разграничат от битката на ПКК срещу Турция, като така реагират на загрижеността от турска страна. За да стане това НОЗ и ПСДФ би трябвало да приложат постигнати предварително споразумения за сътрудничество с иракски кюрдски групи, които имат силни връзки с турското правителство и да поделят властта върху взимането на решения с арабски опозиционни фракции, подкрепяни от Турция. Всичко това ще даде на Вашингтон повече влияние върху сирийските кюрдски сили преди те да продължат и в бъдеще да оказват натиск върху некюрдските райони.

Америка трябва да престане да работи с кюрдите само като с военни съюзници. В противен случай Вашингтон може да допринесе за появата точно на такъв тип регионална нестабилност, какъвто неговата политика се стреми да предотврати. /БГНЕС