ООН предупреди Северна Корея, че може да бъде съдена за престъпления срещу човечеството

Президентът на КНДР може да бъде съден за престъпления срещу човечеството. Снимка: EPA/БГНЕС

“Началници по сигурността в Северна Корея и вероятно самият върховен лидер Ким Чен Ун може да бъдат изправени пред международното правосъдие за поръчване на системни изтезания, глад и масови убийства, граничещи с геноцид”, заявиха в понеделник разследващите от Тричленната комисия на ООН по правата на човека. Тя беше създадена през март миналата година от Върховния комисариат за човешките права към ООН и оттогава е провела десетки разговори със свидетели и жертви на севернокорейския режим в Сеул, Токио, Вашингтон и Лондон, но не беше допусната в комунистическата страна.

Комисията съобщи, че е изпратила писмо до президента Ким Чен Ун, в което казва, че смята да посъветва ООН да отнесе въпроса за Северна Корея пред Международния наказателен съд (МНС), за да гарантира, че всички виновници, „включително евентуално самият вие“, са подведени под отговорност.

Северна Корея от своя страна заяви, че „категорично и напълно“ отхвърля доклада на Тричленната комисия и го определи като „продукт на политизацията на правата на човека от страна на ЕС и Япония в съюз с враждебната политика на САЩ“.

В специалния доклад от над 370 страници авторите описват масово потъпкване на правата на човека, в някои случаи стигащо до престъпления срещу човечеството. Те се позовават на безпрецедентни публични свидетелства от бегълци от режима в Корейската народно-демократична република (КНДР), направени в Южна Корея, Япония, Великобритания и САЩ. Съдържанието на доклада ще бъде дискутирано на 17 март от Съвета на ООН по човешките права в Женева. Отговорност за подобни престъпления се търси в Международния наказателен съд .

Ето част от заключенията на доклада:

– Систематични, масови и тежки нарушения на човешките права са били извършвани и се извършват от КНДР, нейните институции и ръководители. В много случаи става дума за престъпления срещу човечеството;

– Тежестта, мащабът и естеството на тези нарушения описват една държава без паралел в съвременния свят;

– Числеността на предишни и настоящи системни и масови нарушения е документирана от комисията и те отговарят на изискванията, които се поставят пред доказателства за престъпления срещу човечеството съгласно международното право;

– Ключът към системата е огромният политически и репресивен апарат, който стратегически използва следене, изнудване, сплашване и наказания, за да заглуши изразяването на несъгласие;

– Хора, които са принудително репатрирани от Китай, обикновено биват подлагани на изтезания, несанкционирано задържане, групови екзекуции, форми на сексуално насилие.

„Заподозрените в големи политически прегрешения може да се окажат арестувани и разпитвани в специални центрове между няколко дни и половин година или повече“, пише още в доклада. „Изтезанията са установен метод в процеса на разпитите“, а има свидетелства за стаи за мъчения в обекти на Държавна сигурност, оборудвани с варели с вода, окови за обесване надолу с главата и дълги игли за набиване под ноктите.

Според доклада мнозина умират в такива центрове в резултат на мъчения, умишлено лишаване от храна или болести, предизвикани от ужасяващите условия. Ако не бъдат екзекутирани веднага, тези хора отговарят за тежки политически престъпления и изчезват в лагерите за политзатворници, които обаче официално не съществуват. Повечето жертви са затворени за цял живот без шанс да напуснат лагерите живи. Ограничената информация, изтичаща от тези лагери, се използва, за да всява страх сред населението на КНДР и създава мощен възпиращ ефект срещу каквито и да е бъдещи предизвикателства към политическата система.

Разследващите са запознати със съществуването на 4 големи лагера, но може би има и други, след като в миналото броят им е бил 12 или повече. С течение на времето системата се консолидира, някои лагери са закрити, а обитателите им са прехвърлени на други места, които са разширени.“

По думите на източниците, до които са се допитали авторите на доклада, включващи и правозащитни организации, през последните години е намаляла числеността на политзатворниците в лагерите,но това може да се дължи и на високата смъртност там, причинена от глад, липса на елементарни грижи, тежък труд, болести и екзекуции. Корейският институт за национално обединение предполага на базата на свидетелства и сателитни снимки, че днес в лагерите има 80-120 хиляди политзатворници. Неправителственият Комитет за човешки права в Северна Корея посочва същите данни – 80-130 хиляди затворници по лагерите.