Рашидов спря проекта за Ларгото заради шума, че е кич и непрозрачен

След скандали и обвинения в кич при проекта за столичното Ларго, министърът на културата Вежди Рашидов разпореди временно спиране на работата по консервацията и реставрацията на открития музей. Изпълнител на проекта за 16 милиона лева е варненската фирма „Инжконсултпроект“ ООД. Ларгото започна още при първия мандат на ГЕРБ. Array

В сигнали на граждани се казва, че реставрацията не отговаря на оригиналния облик на находките. Заради това ще бъде създадена група от експерти, които да направят анализ на изпълнението на проекта.

Проектът, обявен като „един от най-добрите музеи на открито“ от Министерството на културата, беше спечелен по време на първия мандат на Рашидов. „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика“ на столичното Ларго е финансиран с близо 16 милиона лева от Оперативна програма „Регионално развитие“ на ЕС, гласи официално прессъобщение от април т.г. В първия мандат на ГЕРБ беше изпълнен и първият етап от проекта и бе разкрита археологията на площада пред Ларгото.

Със средства от програма „Регионално развитие“ бяха изпълнени бутафорните „крепости“ на няколко места в България.

В разгара на предизборната кампания за местните избори, насрочени за 25 октомври, представители на различни политически сили решиха да критикуват проекта, който вече е към края си, тъй като последната му фаза се очаква да приключи през декември тази година. Тази пролет кметът на София Йорданка Фандъкова (ГЕРБ), която е кандидат за пореден мандат и на тези местни избори, заяви, че се надява „да видим Ларгото в целия му блясък до края на годината“.

Тези дни обаче се надигна недоволство, че сградите от разкопките на древна Сердика се доизграждат с бетон и тухли. Най-напред изригна в сайта „Площад „Славейков“ – в публикации на двама негови автори – Емил Георгиев и Манол Глишев, който написа „Как не се прави реставрация“.

„Интуицията на овластените кадри в това отношение е, че общественото мнение ще преглътне всякаква глупост, стига тя да се опакова в що-годе лъскав целофан“, коментира Глишев в статията си.

Подгрява се от Facebook

Кандидадът за кмет на София от Реформаторския блок и столичен общински съветник Вили Лилков коментира в профила си във Facebook: Кипи усилен труд по доизграждане на Римска Сердика в центъра на София. Този проект не е обсъждан в Столичния общински съвет (СОС), нито пък гражданите са изказвали мнение по въпроса. Недопустимо е, когато става въпрос за лицето на града и за обект, който ще кандидатства за Световно културно наследство, решенията да се вземат по този начин“.

Срещу естетиката на проекта се обяви и друг кандидат за кмет на София – Виктор Лилов от ДЕОС. „Ще има ли смелостта Йорданка Фандъкова, министърът ни на културата Вежди Рашидов и всички, които са гласували това да стане, да обяснят за всичко това! Какви са тези зебри, какви са тези механи на центъра на европейска София!“, написа той във Facebook.

Зам.-кметът по културата Тодор Чобанов също реагира в социалната мрежа на критиките към проекта за Ларгото. Според него Манол Глишев, който не е специалист по опазване на културното наследство, се е изказал от позицията на „последна инстанция“, и то преди обектът Ларго да е завършен и представен, а и без да познава проектната документация.

Според Чобанов сегашните реставрационни дейности след няколко години ще са трудно отличими от оригиналите и ще позволят възприемането на автентичния римски културен хоризонт. „Това стана възможно благодарение на метрото, което за разлика от всички други метросистеми в Европа, в това число тези в Рим и Истанбул, премина ПОД, а не ПРЕЗ археологическия хоризонт. Софийското метро в района на метростанция „Сердика 2“ премина дълбоко под старините, което стана благодарение на управленската твърдост на кмета Фандъкова, по чието нареждане проектът за метростанция „Сердика“ бе променян пет пъти.“

Какво би трябвало да представлява проектът

Заключителния етап на проект „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ предвижда благоустрояването на зоната на площад „Независимост“ и на зоната под бул. „Мария Луиза“ в София с обща площ 8000 кв. м.
Зоната на площад „Независимост“ – под Ларгото, е с площ 4850 кв. м. Тя обхваща пространството между съществуващите подлези на Източната порта на античния град Сердика, централния подлез с храм „Света Петка Самарджийска“, площите под пътната връзка между булевардите „Княз Дондуков“ и „Тодор Александров“ и под площада пред ЦУМ.

Както беше обяснил пред в. „Строител“ Иван Колелиев, в тази зона ще бъдат частично реставрирани локализираните археологически структури и ще бъде обърнато специално внимание на консервацията на секторите със запазени настилки.

Предвижда се и възстановяването на надлъжния и напречния профил и тротоара на разкрития сектор от Декуманус максимус, както и реконструкция на пиедесталите, които са носели колонния ред по фронта на Декумануса. Ще бъдат обособени зони за музейно експониране на демонтираните при разкопките под бул. „Мария Луиза“ останки от църква и фрагмент от хан от средновековния период, както и експозиции на привнесени от други части на града артефакти от античната епоха. Ще бъдат оформени зони за отдих с кафе пунктове, пространства за провеждане на сценични дейности и изложби, артгалерии и книжарница. Ще се ситуират и площи за административно-техническо управление на комплекса и информационно-туристическо обслужване на посетители.

Зоната под бул. „Мария Луиза“ е с площ 3150 кв. м и обхваща територията между централния подлез с храма „Света Петка Самарджийска“ и северния вестибюл на метростанция II-8, като включва покритото пространство под трасето на булеварда. Тази зона ще е с музеен характер и предвижда цялостна консервация на всички проучени и съхранени археологически останки.

Ще бъдат изградени метални ажурни пасарелки на места със стъклен под, осигуряващи два екскурзоводни маршрута. Първият ще дава възможност на посетителите да се запознаят като цяло с консервираната, частично реставрирана и експонирана археология. Вторият маршрут е допълващ и ще позволява по-детайлно запознаване с някои археологически останки.

Особено внимание ще бъде обърнато на запазените и документирани декоративни елементи (мозайки), които ще бъдат съхранени. Ще бъде извършена и консервация на секторите с оригинална настилка на античните улици, а в частите, където тя не е запазена – реинтеграция на такава по съществуващ образец, предвижда проектът.