Най-скъпата вода в Перу е за бедните

Жителите на бедняшкия квартал „Нуева Ринконада“ в Лима, Перу. Снимка: EPA/ БГНЕС

Водата в Перу е най-скъпа за… най-бедните. Това е един от най-жестоките примери за неравенството, който ясно се вижда в Лима, столицата на Перу. Според Oxfam, обединяваща 17 организации в борба срещу бедността и неравенството, бедняк в Лима плаща десет пъти повече за вода от някой, живеещ в сносен жилищен район, пише BBC.

Още по темата:

Достатъчно е да посетите гетото „Нуева Ринконада“. Тук Лидия Севиляно и нейните съседи плащат висока цена, за да оцелеят – и в пари, и в труд. На Лидия й струва $25 на месец (около 4 кг сирене – б.р.), за да купува вода за семейството си, тъй като в жилището няма течаща вода. Тя се доставя от камиони всеки ден в пластмасови резервоари пред малките бараки, в които живее Лидия и други като нея.

Жената разказва, че често „пропуска“ други важни разходи, за да плати за вода. „Трябва да спестяваме каквото можем. Дори ако е необходимо да вземем от храната на децата ми, защото без вода не се живее“.

Неравенство има дори и в самия бедняшки квартал – колкото си по-нагоре по хълма, толкова по-скъпа е водата. Флор Кинтерос плаща три пъти повече за вода, тъй като камионът трудно достига до дома й – толкова е стръмен пътят. Превозът е до едно положение, а оттам скъпоценният товар се пренася на ръка.

Това е тежък физически труд за пренасянето на водата и изливането й от резервоарите, които трябва и да бъдат почистени. Времето също е скъпо. Лидия, Флор и много като тях прекарват часове наред в очакване на „водните“ камиони нагоре по стръмните и мръсни пътища на бедняшкия квартал. А биха могли в това време да работят, за да подпомогнат изхранването на семействата си.

Те плащат и със здравето си цената на водата – проблеми, свързани с носенето на тежките резервоари и недобре почистените контейнери, което е фактор за пренасяне на зарази. Болестите са неизменна част от живота на хората в „Нуева Ринконада“. Както и калните свлачища, причинени от земетресения или силни бури, когато голямо количество вода превръща пясъка по склона в кал и помита мнозина.

Снимка: EPA/ БГНЕС

Стена на срама

На самия връх на хълма има 3-метрова стена с бодлива тел. Построена е с една цел – да държи Лидия, Флор и семействата им далеч от квартала от другата страна. Наричат я Стената на срама.

Кварталът от другата страна на хълма е съвсем различно място. Тук няма бараки, а инженерни съоръжения с течаща вода, които предлагат изглед към океана и сигурност за своите заможни и здрави жители. За тях водата е евтина и достатъчно, за да напълни стотиците басейни на квартала.

МВФ и Световната банка се опитват безрезултатно да обяснят колко опасно и вредно може да бъде социалното неравенство. Ако търсят доказателства, трябва само да вдигнат поглед от конферентната зала в центъра на Лима към хълмовете й.