Заради въздуха общината вече може да ти спре колата

Цариградско шосе в София. Снимка: БГНЕС

В името на чистотата на въздуха местната власт вече ще може да ограничава движението на автомобили в определени зони, както и употребата на някои видове горива за битово отопление – като брикетите и дървата.

Още по темата:

Това гласят поправки в Закона за чистотата на атмосферния въздух, приети днес на първо четене от парламента. Предстои второто четене на промените.

Според законопроекта, общинските съвети ще могат да определят зони с ниски емисии на вредни вещества на територията на общините, в които ще имат право да ограничават употребата на някои битови горива и движението на коли.

Поправките въвеждат и възможност да бъдат санкционирани кметове и длъжностни лица за неспазване на задълженията им по опазване на чистотата на въздуха, каквато сегашният закон не дава.

Например кмет, който не разработи задължителната за всяка община програма за чистота на въздуха в срок, ще се наказва с глоба от 2 до 5 хиляди лева. А кмет, който не спазвав задълженията си да организира изпълнението на програмата за въздуха, ще може да се наказва с глоба от хиялда до 5 хиляди лева, гласят поправките.

Актовете за кметове ще се налагат от директорите на екоинспекции (РИОСВ) или други упълномощени от министъра на околната среда служители на екоминистерството.

Поправките са мотивирани отчасти с наказателната процедура срещу България заради мръсния въздух в определени градове. Страната е задължена да спазва определени норми за вредни емисии във въздуха – като прах, серни и азотни окиси. Заради трафика и традиционното за много места отопление на твърдо гориво обаче в редица градове на страната, особено през зимата, въздухът се замърсява редовно. Държавата нарушава и годишния си лимит за максимум 35 замърсявания в една точка на измерване заради трафика и индустрията в редица градове – Перник, София, Плевен, Гълъбово и др.

Заради редовните замърсявания, увреждащи здравето на хората и липсващите общински програми за чистота на въздуха, Еврокомисията откри наказателна процедура срещу България, която през лятото на 2015 г. влезе за кратко в съдебна фаза. Месец след откриването на делото в Европейския съд, то бе закрито, тъй като българските власти успяха да убедят Брюксел, че работят по въпроса.