Reason vs. Reality

Снимка: EPA/ БГНЕС

Две събития от изминалата седмица очертаха песимистична картина на състоянието на международните отношения в момента. Русия започна сериозна военна кампания в Сирия срещу „Ислямска държава“, а американски военни самолети бомбардираха болница в афганистанския град Кундуз.

В Сирия от известно време се провеждат въздушни удари срещу ИД от водената от САЩ международна коалиция. Така че какво значение има, че Москва също изпрати самолети срещу джихадистите? Може би подкрепата на властта в Сирия, тази която преди 4 години всички, освен Русия, обявиха за нелегитимна. Само за 4 дни руснаците преминаха към разширяване на военната си кампания, а за едно денонощие удариха поне 10 позиции на ИД. Удариха и други съперници на сирийския президент Башар ал-Асад. Това не изненада никой. Не бяха изненада и обявените от правозащитни организации цивилни жертви. Русия отрече да се е прицелвала в цивилни, но и това не е изненада, тя още не признава намесата си в Украйна.

Бомбардирането на болницата в Кундуз беше част от разразилата се между талибаните и афганистанското правителство битка за столицата на провинция със същото име. Намесата на американските въздушни сили се наложи, след като стана ясно, че афганистанците са неспособни сами да защитят земята си, въпреки обученията на САЩ. Талибаните се оказаха костеливи орехи. В болницата обаче пострадаха медицински лица от „Лекари без граници“ и пациенти, техни роднини. Ударът не е бил случаен. Американските и афганистански власти се оправдават с присъствието на талибани, които са атакували първо. Жертвите бяха наречени „косвени щети“. Сега Щатите обмислят дали въобще да прекратяват мисията в Афганистан.

Всички тези действия затвърждават само статуквото, Русия ще запази позициите си в Близкия изток и ще защити интересите в региона, САЩ ще останат в Афганистан, за да помагат на правителството да налага демокрацията напук на талибаните.

Всичко това ще се случи на цената на нови цивилни животи; трайни щети в тези страни затова, че са се превърнали в бойно поле на геополитически интереси; невъзможността на много млади хора да се реализират в рамките на собствената си страна и неизбежността от това да се отправят към чужди страни, където вероятно винаги ще останат чужденци.

Интересно е обаче, че откакто в новините преобладава информацията за руската кампания в Сирия, любимият враг на света „Ислямска държава“ се скри от медийното пространство. Друго нещо любопитно е, че талибаните са започнали да окупират Кундуз преди 4 месеца, и властите са знаели.

До 24 часа тази информация вече ще е стара, защото новинарският поток тече толкова бързо, че дори не ни остава време да потърсим човешки смисъл в нечовешки действия. Фактите обаче се очертава да останат същите – хора ще умират, мигранти ще бягат, в Сирия и Афганистан има война.