А може ли Супер Бойко да вдига самолети

Новината, че премиерът Бойко Борисов е успял да разубеди шефа на Военно-въздушните сили (ВВС) генерал-майор Румен Радев да върне оставката си, не е новина, а сценка от пиеската за „многострадалната армия“. Както обясни командир Радев, двамата си поговорили като мъже – честно и откровено, и Борисов обещал едни пари за военната авиация.

Същият този Борисов, на заседание на правителството вчера, отмени приетата от същото това правителство програма, която увеличаваше парите за отбрана до 2020-а с по 0.1% на година. Така, както бяхме обещали на срещата на върха на НАТО в Уелс. И ги закова на нивото им от 2014-а. Днес същият този Борисов, опалаа!, намира едни милиони за ВВС.

Офанзивата за оставката на военния министър Николай Ненчев, на която сме свидетели днес от партиите с проруска ориентация – БСП, АБВ и „Атака“, е с умишлено сбъркан адресат. Няма спор, че Ненчев не е от най-компетентните министри на отбраната, които България е имала, но няма спор и че не е по-малко компетентен от Ангел Найденов, Николай Цонев или Веселин Близнаков.

Състоянието на българската военна авиация не е влошено нито от вчера, нито от днес. Но по Ненчев се удря, първо, защото е от Реформаторския блок – а по министрите на Реформаторите бият и „свои“, и „не-свои“, второ, защото ремонтът на МиГ-овете ще е в Полша, а не в Русия и Москва предприе офанзива от месеци да попречи на сделката, трето, за да се измести фокуса от НАТО и изискванията на Алианса.

Всъщност авиацията ни е заземена заради позицията на Борисов, която той следва още от първия си премиерски мандат – не му било времето за бойни самолети, било то нови или втора ръка. Оправданието му е неизменно едно и също – България не е в добро финансово състояние. (Нищо, че хвалбата, че сме сред отличниците на Европа беше рефренът на първия кабинет на ГЕРБ).

Това означава, разбира се, че властта загърбва честите напомняния от страна на Алианса, че България има задължения като член – и страна по договор, които следва да изпълни. Но това така и не става – и последните решения на правителството го потвърждават.

Опитът за компенсация е преразпределение на схемата, по която се харчат парите за армията, като се реже от тези за заплати, които са 3/4, за да се даде малко за капиталови разходи, които бяха най-малко. Де факто значи съкращения.

Пари за изтребители така и не се намериха, но властта охотно плати сметката за предизвикания срив на КТБ (и разклатената ПИБ) – изтегли, за сметка на данъкоплатците, разбира се, малко над 3 милиарда. Значително по-малко са средствата за изтребители. Колкото милиарда за магистралите, неразписан в бюджета за 2015-а, но изваден от Борисов и сие в средата на годината – от емитирания на външните пазари дълг.

Така че Супер Бойко няма как да вдигне самолетите. Защото самолети няма. Всъщност дължи обяснение защо е избрал магистралите пред самолетите – или КТБ? И кога всъщност Фондът за гарантиране на влоговете на гражданите в банките ще върне в бюджета тия 3 милиарда, които властта изтегли и му даде назаем?

Едно е сигурно – Кремъл и съюзниците му в България искат да имаме слаба бойна авиация. Поради това се прави възможното да не се допусне възможността в Закона за отбраната и въоръжените сили въздушната охрана да може да се осъществява и от бойни самолети на други държави. Опорната точка е „да не даваме българското небе на чужди врази“. Натовците за свои или чужди ги броим!?