Цивилното разузнаване вече се уреди със закон

След като работи „извън закона“ до ден днешен, най-сетне и българското разузнаване се сдоби със закон. Парламентът прие Закон за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), който урежда устройството, дейностите и функционирането на службата на „Хайдушка поляна“ 12А и статуса на нейните служители. Законът влиза в сила от 1 ноември т.г.

ДА „Разузнаване“ е служба за сигурност, непосредствено подчинена на Министерския съвет. Тя участва в дейността на разузнавателните общности на организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и на Европейския съюз (ЕС). Законът изрично забранява да й се възлагат „задачи от вътрешнополитически характер“.

Председателят има право на два мандата от по 5 години. Той ще се назначава с указ на президента по предложение на правителството. Председателят ще се подпомага от заместник-председатели, които се назначават с решение на Министерския съвет по предложение на шефа на ДАР.

Ръководството на ДАР ще минава през проверка на Комисията по досиетата за принадлежност към бившите тайни служби от тоталитарния режим.

ДАР ще може да използва специални разузнавателни средства на територията на България, както и разузнавателни средства и способи извън територията на страната. Тя ще има възможност да привлича към сътрудничество лица; ще може да използва юридически лица за прикрития, включително чрез съставяне и използване на официални документи за прикритието, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Агенцията ще може да прилага прикрития на свои служители, както и на вещи и обекти.

ДАР ще може да съставя и използва документи за чужда самоличност и други официални документи, необходими за прикритие на служители, които изпълняват оперативно-разузнавателна дейност.

Агенцията ще предоставя разузнавателна информация на председателя на Народното събрание на президента, на министър-председателя и министрите, както и на други държавни органи, определени с акт на Министерския съвет. Решено беше тя да предоставя еднаква по обем и съдържание информация на президента, на председателя на парламента и на министър-председателя. Президентът може да поставя задачи на ДАР съгласувано с премиера.

Законът урежда взаимодействията с други ведомства и органи, както й статутът, правата и задълженията на служителите й.

Спор за военното разузнаване

Освен ДАР, депутатите обсъдиха и законопроекта за военното разузнаване, който предизвика дебати в пленарна зала.

Нашето военно разузнаване работи като информационна служба, заяви от трибуната Методи Андреев (ГЕРБ) при дебатите по Закона за военното разузнаване и конкретно текстовете, касаещи назначаване на директора на Служба „Военна информация“. Андреев коментира, че това не се отрича от никого – нито отляво, нито отдясно и няма нужда ръководството да бъде оперативно, а може и да са цивилни лица.

„Работата на такъв началник е да посочва политическата посока на тази служба. Това може да е човек, който притежава подобни качества. Идеята беше да разширим спектъра на кадърните хора, които могат да претендират да управляват службата. Разузнаването е висока интелигентна дейност, очаква се решенията да бъдат нестандартни. Разширяваме ветрилото, хора, имащи експертиза, да кандидатстват“, уточни Методи Андреев.

Кирил Добрев (БСП) се обърна към Андреев. „Навремето днешните реформатори поставиха Димо Гяуров като шеф на НРС и съсипаха една служба. Днес въпросът, който имам, е защо се прави тази промяна в закона. Искам персонално да ми кажете – кой ще бъде назначен за шеф и после има ли задкулисие в службите или няма“, посочи Добрев. Андреев отговори на Кирил Добрев с думите, че не него са го хванали на границата с куфар пари и не той притежава ВЕЦ-ове.

Независимият депутат Велизар Енчев заяви, че с изказването си Андреев е потвърдил хипотезата му, че обезличаването на военното разузнаване ще продължи. „Вие по един или друг начин ще се опитате да слеете военното и цивилното разузнаване. Ако назначим Бакалов (Йордан Бакалов – б.р.) за шеф, как ще се справи той в експертните часове, когато се води война“, попита той.

Енчев попита народния представител Методи Андреев дали в натовска страна военното разузнаване се ръководи от цивилно лице, без военен опит и стаж. Той заяви, че Йордан Бакалов е предал на Комисията по досиетата документите с чуждите сътрудници в Близкия изток.

В крайна сметка с гласовете на ГЕРБ беше отрязана досегашната законова възможност шефът на военното разузнаване да е цивилен. Това означава, че предстои смяна на Йордан Бакалов.