Доктрината на Обама все по-сигурно върви към провал

Снимка: ЕРА/БГНЕС

В Сирия обучени от САЩ бунтовници предават оръжието си на екстремисти, свързани с „Ал Кайда“. В Ирак битката на подкрепяните от Америка правителствени сили срещу „Ислямска държава“ е в задънена улица. В Афганистан талибаните превзеха столица на провинция за първи път от 2001 г. насам.

Всичко това – само година и половина след като президентът на САЩ Барак Обама в реч в академията „Уест Пойнт“ представи стратегия за разчитане на местни партньори, вместо разполагане на американски военни в чужбина. Все повече доказателства, че т.нар. „Доктрина Обама“ се оказва провал, коментира Reuters.

Въпреки че САЩ инвестираха поне $90 млрд. в тези усилия за борба с тероризма, Обама откри малко надеждни съюзници, които да носят отговорността на бойното поле. И към настоящия момент изглежда, че пред него има много малко възможности за поправяне на ситуацията.

Обама изглежда ужасен от идеята за връщането на Америка в непопулярните близкоизточни войни, след като изтегли американските сили от Ирак през 2011 г. (Войните, започнати от САЩ след атентатите на 11 септември 2001 г., струват най-малко $3.7 трилиона – почти 4 пъти повече от съобщените от президента Обама данни, разкри през 2011-а доклад на Института за международни изследвания „Уотсън“ към университета „Браун“. Б.р.)

Решението на Русия да поеме инициативата в кризите в Ирак и Сирия през последните седмици шокира американските власти и показа провала в опитите на Вашингтон да установи влияние в региона.

Според настоящи и бивши служители на администрацията, изправен пред серия от неуспехи, Обама е малко вероятно да направи сериозни промени в стратегията си. Това означава, че президентът ще остави някои от най-сложните световни конфликти на своя наследник, след като напусне поста си в началото на 2017 г.

„Нещата по тези места не изглеждат добре и надали ще се подобрят в близкото бъдеще. Това е проблем при работата с партньори, които не винаги са способни“, казва Дъглас Оливант, бивш служител на Националния съвет за сигурност на САЩ по времето на Обама и предшественика му Джордж Буш.

Възможностите може да включват увеличаване на подкрепата за кюрдските бойци в Сирия, сътрудничество с Русия за търсене на край на конфликта там и забавяне на планираното оттегляне от Афганистан. Администрацията също обмисля предложение за оттегляне на програмата за обучение на сирийски бунтовници, която струва $580 милиона.

Доктрината „Обама“ се проваля отчасти заради слабото национално управление в Ирак и Афганистан и провала на фракциите от „умерената сирийска опозиция“ да преодолеят различията си. Въпреки това много критици хвърлят вината директно въху президента, заради твърде предпазливи я му подход, който създава впечатлението, че Белия дом залита от една криза в друга.

Имиджът на Обама като пасивен световен лидер се подхранва от факта, че той позволи развитието на гражданската война в Сирия и не действа достатъчно категорично срещу „Ислямска държава“, която превзе огромни територии в Сирия и Ирак.

Превземането на северния афганистански град Кундуз от талибаните разпали нови притеснения за външната политика на САЩ. Американски представители казват, че внезапните победи на талибаните срещу афганистанската армия добавят нови измерения към дебатите дали американските сили в страната да не останат и след края на 2016 г.

Обама и поддръжниците му защитиха подхода си дори, когато проблемите ескалираха на няколко военни фронта.

„Никога не сме били с илюзията, че стратегията ни за партньорство ще донесе краткосрочни успехи. В интерес на истината винаги сме твърдели, че тя ще се нуждае от дългосрочен ангажимент“, казва висш служител от администрацията пред Reuters. Той смята, че критиците на президента не предлагат разумни алтернативи на политиката му.

„Мислите ли, че решението за всяка криза, като тези в Ирак и Сирия, е разполагането на 150 000 американски войници? Това не е нещо, което този президент ще направи, нито е ход, който американците искат“.

Основни интереси

Снимка: ЕРА/БГНЕС

В речта си от 2014 г. Обама заяви, че американската армия ще се използва „единствено, когато основните интереси на страната налагат това. Президентът обясни, че усилията му ще бъдат насочени към формиране на партньорства с държавите, където терористичните мрежи опитват да се настанят.

Този метод обаче далеч не се оказа ефективен в борбата срещу ислямския екстремизъм. В Сирия провалът на американските усилия да създадат бунтовнически сили стана ясен този месец, когато Пентагонът обяви, че едва четири или пет от обучените продължават да се бият. В тази програма САЩ вложи над половин милиард долара.

Белият дом настоя, че Обама не е виновен, тъй като винаги е бил против програмата, докато критиците му от Републиканската партия са го притиснали да я одобри.

„Програмата за обучение и екипиране никога не е била нещо различно от опит на администрацията в Белия дом да покаже, че прави нещо. „Дяволът ме накара да го направя“ е отговор, който тази администрация дава за всеки свой провал“, казва Фредерик Хоф, бивш съветник на Държавния департамент за Сирия и настоящ член на Атлантическия съвет.

Бързите действия на Русия контрастират остро с тромавата военна стратегия на Обама в Сирия.

„При отсъствието на американско лидерство, вакуумът ще бъде запълнен от лоши хора“, казва републиканският сенатор Джон МакКейн, който често критикува външната политика на президента, като се позовава на успехите на терористите в региона.

Шиитското правителство в Ирак, бликирано от сектантските конфликти със сунитското малцинство в страната, все още не може да се справи с радикалната сунитска групировка „Ислямска държава“. Силите за сигурност опитват да се възстановят след разпадането си през миналата година.

Американски служители изразиха недоволство от бавните темпове на операциите в Ирак, включително за подготовката на операция за освобождаването на столицата на провинция Анбар, Рамади, която беше превзета от „Ислямска държава“ през май.

Те посочиха полижителните резултати от военната помощ за кюрдските бойци Пешмерга в Ирак, както и сирийските кюрди по границата с Турция. Според тях други позитивни резултати са постигнати в работата с местни партньори в Западна Африка, които се борят с „Боко Харам“. (Преди няколко месеца тази групировка се врече във вярност на „Ислямска държава“. Б.р.).

Въпреки това, загубата на Кундуз в Афганистан е пореден удар по политиката на Обама и повдига въпроси дали местната армия ще може да гарантира сигурността на страната сама – въпреки инвестираните $65 милиона за обучението ѝ. Мнозина смятат, че планът за изтегляне през 2016 г. може да е преждевременен.

Някои анализатори прогнозират, че дори ако американски самолети започнат да бомбардират талибански позиции в опит да върнат Кундуз, подкрепата им ще е твърде закъсняла.

„Дори ако градът бъде превзет обратно от талибаните, щетите вече са нанесени. Всички, които живеят там вече ще се чувстват уязвими“, смята Джеймс Добинс, бивш специален представител на Обама в Афганистан и Пакистан.