Първо гражданите, после имигрантите

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Аз съм дете на бежанци. Родителите ми са пристигнали във Великобритания, за да избягат от Хитлер. Това спасява живота им. Не можете да си представите по-страстни патриоти от тях. Не е изненада, че вярвам, че Европа има моралното задължение да защитава бежанците. Но какво трябва да мислим за имиграцията в по-широк мащаб? Това пише един от най-добрите британския икономически журналисти, Мартин Улф, в статия за Financial Times.

Глобализацията не е само за стоки, услуги и капитали. Тя е и за хората. Държавите с високи доходи са не само по-богати, но и по-малко корумпирани, и по-стабилни от останалите. Малко неща са по-малко изненадващи от желанието за емиграция на запад.

Въпреки това няма много неща, които са по-спорни. Миграцията е ключовото оръжие за десния популизъм. Само помислете за Найджъл Фараж, Марин льо Пен и Доналд Тръмп.

Някои твърдят, че разликите в реалните заплати по света са най-големият проблем за икономиката. Според тях движението на хора трябва да бъде идентично на търговията – човечеството само може да спечели от премахването на бариерите. Движението на хора може да бъде огромно и да влияе върху икономиките с високи доходи, които приютяват едва една седма от населението на земята. Това обаче ще оптимизира богатството.

И все пак това е несъвместимо с организацията на политиката ни в самоуправляващи се териториални юрисдикции. То е несъвместимо и с правото на гражданите да определят с кого да споделят ползите от социалните си системи.

Ако държавите имат правото да контролират имиграцията, критерият за нея става ползата за настоящите им граждани и техните потомци. На второ място остават ползите за бъдещите имигранти.

Но какви са ползите от имиграцията за гражданите и следващите поколения? Аргументите се разделят на тези, които се измерват с числа, и по-важното на тези, които са свързани с различни характеристики.

Важно ли е да се увеличава населението? Отговорът със сигурност е: не. Лекото увеличаване на броя на хората в просперираща малка държава като Дания няма да увеличи стандарта на живот на гражданите ѝ. То обаче ще наложи сериозни инвестиции. Единственият аргумент за размера може да бъде, че прави отбраната по-евтина.

Подкрепата за имиграцията не може да бъде на базата на числа, а на характеристиките на имигрантите. Така че привържениците на ползите от мащабната имиграция казват, че имигрантите са по-млади, работят за по-малко пари, по-мотивирани са и имат различни качества. Опонентите отговарят, че и младите ще остареят, докато различията носят недостатъци, редом с предимствата.

Имигрантите наистина са сравнително млади. Скоро притокът на хора ще се превърне в единствен източник за нарастване на населението в ЕС. През последните 10 години имигрантите са представлявали 47% от увеличението в работната сила в САЩ и 70% от това в ЕС, сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това не е изненадващо, след като темпът на естествен прираст в развитите страни пада от десетилетия.

Така имигрантите понижават съотношението на пенсионерите спрямо тези в трудоспособна възраст. Но и този ефект, поне с настоящите нива на имиграция, е относително малък. За да се намали съотношението значително, ще са нужни сериозни потоци от хора към Европа.

През 2014 г. в ЕС е имало средно по 29 пенсионери на възраст над 65 години за всеки 100 работещи. Според ООН, запазването на това съотношение ще изисква внос на 154 милиона имигранти в периода между 1995 и 2050 г., като се има предвид, че имигрантите също стареят. Мнозина твърдят, че континент с толкова малко деца трябва да приеме такава трансформация на населението си.

Помислете за другите възможни икономически въздействия. ОСИР разглежда фискалния ефект от миграционните вълни през последните 50 години в държавите членки на ЕС и стига до заключението, че той е близо до нулата. Точното въздействие зависи от умението и други характеристики на имигрантите и гъвкавостта на пазарите на труда. Почти същото се отнася и за други въздействия на имигрантите. Допълнение ли са те на сегашните работници или заместители? И ако са заместители, то за кои точно?

В крайна сметка основните бенефициенти на имиграцията остават самите новодошли. Въпреки това тя не се изчерпва само с икономически въпроси. Тя например носи семейства и с течение на времето, мащабната имиграция е способна да променя културите на страните приемници.

Имигрантите носят разнообразие и културна динамика. В същото време, както отбелязва носителят на „Нобел“ Томас Шелинг, значителната сегрегация може да се появи по естествен път. При такъв развой хората започват да живеят разделени, без много споделени ценности.

Имиграцията има икономически ефект, но и оказва влияние върху настоящите и бъдещите ценности на една страна, включително и върху притеснението ѝ да приютява чужденци. Хората могат да имат коренно различни виждания за това какви са правилните политики.

Държавите ни вероятно ще се окажат нито затворени, нито напълно отворени. Търсенето на баланса е трудно и докато той на бъде намерен, е напълно нормално държавите да поставят собствените си граждани на първо място.