Селфи със смъртта
ИЗПРАТИ МАТЕРИАЛ
Кори Ричардс
За повечето хора снимането е ежедневно и безгрижно занимание. Други носят фотоапарат, за да влязат с него в „устата на лъва“. Като фотографа Кори Ричардс – катерач, разказвач на истории в картини и бивш неуправляем тийнейджър.
Той снима за National Geographic, New York Times, Red Bull и до момента е пребродил всички континенти, документирайки и разказвайки в снимки историите на планински върхове, на човешки същества, на места и животни.
Казва, че чрез изкуството, което за него е преди всичко начин за предаване на идеи, е успял да се абстрахира от собствената си вътрешна борба. И да се фокусира върху борбата на човека по принцип, с която са заредени въздействащите му фотографии.
Един епизод от въпросната борба го е направил световно известен – вероятно едно от най-популярните селфита на света: собствената му физиономия, заснета от собствената му ръка, секунди след като смъртта ги е подминала в лавина на 7-8 километра надморска височина в Каракорум. Ето какво разказва Кори за себе си.
Прекрачването на граници изглежда му е вродено, защото първите му опити датират от момента, в който вече можел да крачи. На 2 години бил сниман от родителите си да катери дърво. Няколко години по-късно те го снимали и да лежи със счупен крак. Постепенно докато бил дете, планините се превърнали в негово семейство – от малък катери и обича върховете. По-късно танцът му с границите завил към чупенето на социалния калъп, както сам казва.
„Бях умно дете. Отидох на 12 в гимназия. Бях пълен отличник. Което също беше форма на разширяване на границите“. Но вместо да се катери, да обикаля планини и да си продухва фрустрираната тийнейджърска глава, излизал с по-големите, с „по-социално развитите от мен“.
What you lookin at! On assignment for @natgeo in #FranzJosefLand #Russia getting snugly with the walrus. @thenorthface @thephotosociety @natgeocreative @clifbarcompany A photo posted by Cory Richards (@coryrichards) on
„Научих много много рано, че правилата – всички правила, които следваме, са условни. Има само едно, което всъщност остава – това, че всички умираме. Всичко встрани от това е условност. Когато научиш това на 14 и родителите ти кажат: „Ще стоиш затворен, ако не се прибереш до 11“, отвръщаш „пфф, голям праз“. Може би това не е най-правилната граница за разчупване, но аз я разчупвах. И заради това накрая изпаднах от училище на 14. От отличник стигнах до изключен ученик, изцяло на улицата“.
„Избягах от клиниката за рехабилитация три пъти (май иде реч за ранен челен сблъсък с алкохола)- още едно упражнение за разширяване на границите“, продължава Кори. Преди да избяга за последно директорът на клиниката го предупредил, че избяга ли, вероятно ще се провали и в крайна сметка може би ще умре. След това, живеейки повечето време на улицата, започнал да учи за по-голямата човешка борба, за тази по-голяма история, разказва Кори. „И исках да я разкажа, исках да разкажа на хората през какво преминавам“.
Morning tea, Putao, Northern Myanmar. Shot #onassignment for @natgeo @thephotosociety @natgeocreative @leica_camera @carlzeisslenses A photo posted by Cory Richards (@coryrichards) on
За целта използвал катеренето – снимането и катеренето. „С него бяха свързани ранните ми опити. И беше красиво, защото то е алегория за борбата в нас“. И в началото една от целите му била да докаже на всички, че не е куку, че „няма да остана незабелязан, че ще използвам енергията, която е в мен, за да се задвижа и да разкажа тази по-голяма история“.
Историята на селфито му, обиколило света, е от 2011 г.
В началото на 2011 г. той се отправя към осемхилядника Гашербрум 2, известен още като К4 – 13-тия по височина връх на планетата, който се намира в планината Каракорум (част от Хималаите), на границата между Пакистан и Китай.
И там на 2 февруари той и екипът му – италианецът Симон Моро и казахстанецът Денис Урубко, едва не умират, след като ги повлича лавина. Той снима цялото изкачване с малка камера и малкият обектив му помага да преодолее стреса от срещата със смъртта. Когато се уверил, че е жив, пуснал камерата и се снимал, ревейки. Казва, че това му помогнало да дойде на себе си. Лицето му, зачервено от студ, с парчетата лед по скулите и брадата и изплашените очи, след това застават на корицата на National Geographic.
Кори Ричардс става първият американец, изкачил 8-хилядник в Хималаите през зимата. Преживяването, заснето от камерата му, е увековечено в документалния филм „Студ“ (Cold), спечелил няколко награди за документално кино.
В едно интервю фотографът разказва: „Cold“ в основата си е представяне на това, което протича в главата на всички, които катерят. Те мислят за семейството си. Мислят за живота си. Мислят за съмненията си. И се надявам, че той (филмът) е реална перспектива, а не сърцетупащ, триумфален героичен филм. Не му е това идеята“.
А студиото Blue chalk му посвещава кратък филм, озаглавен „A Tribute to Discomfort“ („Прослава на дискомфорта“).
A Tribute to Discomfort: Cory Richards from Blue Chalk on Vimeo.
- National Geographic, New York Times, Red Bull, граници, изключен, камера, Каракорум, катерене, Кори Ричардс, селфи, смърт, училище, фотограф, Хималаи
300 думи
-
Диктатура на ТВ-тариата „Първо. Давам на новия парламент две седмици от свикването му да започне конкретна работа по приемането на решенията на народа от референдума. Ако за две...
Галерия
- Върви, народе обгазени! Над 10 емблематични за София паметници осъмнаха с противогази и табели с иронични надписи. Причината за мащабна акция на неправителствената организация „Спаси...
Спорт
- Стотици руски спортисти са облажили от допинга Над 1000 руски спортисти, сред които и олимпийски шампиони, са се облагодетелствали от държавната руска допингова програма между 2011 и 2015 г. В най-малко 30 спорта,...
You must be logged in to post a comment.