В Брюксел Борисов представлявал и Турция

Премиерът Бойко Борисов изпадна в режим на обяснения за „горещата точка“, а ДПС първи го защитиха. Депутатът от ДПС Янко Янков допусна, че информацията за разполагане на „гореща точка“ – регистрационен център за бежанци, предложена от Борисов на срещата на върха в Брюксел, може да е недоразумение. Предложението, за което Борисов отрича, беше съобщено от германския канцлер Ангела Меркел.

В обяснителния режим се включи и евродепутатката Ева Паунова, която е превеждала на Борисов. България в никакъв момент не е поискала да има „гореща точка“ на нейна територия, каза Паунова пред медиите в Европарламента.

„Тази информация не е много ясно дали е точно в този вид, в който е излязла. Или има някакво недоразумение между това, което е казал премиерът, и това, което е разбрала г-жа Меркел. Може би при превода има някакво недоразумение. Нашият премиер е абсолютно наясно със ситуацията с бежанците, с възможностите на България, с натиска, който се оказва на България. По мое лично мнение едва ли е казал точно това, защото България няма реален капацитет да бъде такъв разпределителен център, една такава „гореща точка“. Това би означавало сериозна наличност на бежанци, което значи ангажименти за настаняване и т.н. А ние нямаме този капацитет. Няма как да се случи в България. Освен това решението е тези горещи точки да са извън ЕС. Така че според мен това е някакво недоразумение и ще се намерят външнополитическите инструменти това да се изясни“, коментира Янко Янков (ДПС).

Какво каза Меркел
„България ни обърна внимание, че и тя има обща граница с Турция, че изпитва огромен натиск и иска да отвори такъв център. Ние посрещнахме желанието й с разбиране и заявихме, че щом иска това, ще получи същата подкрепа от европейските институции като Гърция и Италия. Ние не искаме да налагаме това решение на България. Тя самата казва, че има проблем“, заяви Меркел.

Приемните центрове, наричани „горещи точки“ (hotspots), са част от плана на ЕС за преразпределяне на пристигащите имигранти. Четири такива центрове вече се изграждат по плажовете в Сицилия, в Италия, и един ще бъде отворен в Гърция, в пристанището на Пирея.

Финансирането им е за сметка на европейския бюджет. Европейските лидери се договориха те да бъдат определени и да заработят не по-късно от края на ноември. „По външните граници на ЕС трябва да бъдат разположени приемни центрове в страни като Италия и Гърция, но също и в България, която не е в Шенген, но има обща граница с Турция“, каза Меркел след срещата в Брюксел.

Още преди седмица външният министър Даниел Митов заяви, че няма вероятност в България да бъде разкрит разпределителен център за мигранти. София настоява подобни центрове да са извън границите на ЕС и на същата позиция са и повечето от страните членки, допълни Митов.

Европейската комисия предложи на Унгария да отвори такъв център, но Виктор Орбан отказа, заявявайки, че страната му не е на първа линия. Премиерът Борисов не коментира резултатите от срещата на върха след нейното приключване. Но днес в София коментарите му потекоха.

Борисов в дефанзива

„Попитах защо само Италия и Гърция ги броите за външна граница, а нас – не. Тогава стана въпросът дали искаме гореща точка“. Това заяви премиерът Бойко Борисов на форум за бежанската криза, на който обясни какви позиции е изразил в Брюксел. Пред журналисти той заяви, че бил помолен от турския премиер Ахмет Давутоглу да сподели в Брюксел какво му е написал.

В писмото на Давутоглу се казва, че в рамките на колективните усилия срещу кризата, първостепенна мярка трябва да бъде установяването на зона за безопасност, която може да се създаде в северната част на Сирия. Такава зона би позволила доброволното завръщане на бежанците. Ако не можем да създадем такива зони за сигурност, ще стане неизбежно за повече от 7 милиона души, които живеят в Сирия, да поемат пътя към Европа, като още повече ще задълбочи сегашната хуманна криза, се казва в писмото. И Борисов предложил създаване на такава зона в Сирия.

„Много ясно им казах, че съм длъжен да отчета това, което ми пише турският премиер. Какво би станало, ако тези милиони дойдат на нашата граница. Ако бежанците влязат в държава в ЕС е лесно, но ако влязат в Турция, не можем да ги върнем. Какво ще стане, ако влязат 200 000 бежанци в България. Зададох въпроса Гърция и Италия ще получат финансови средства, а ние какво ще правим, продължаваме да взимаме от бюджета. Кой ще финансира центровете, как ще ги изградим. Подробно обясних, че по смесените региони имаме и много мюсюлмани, ако вкараш още 100 000-200 000 се променя и религията (?!)… Не да кажете, че Борисов е готов да вземе гореща точка, Борисов и България и сега си имат горещи точки, и сега изградихме бежански лагери, дават ги по телевизиите и те не искат да стоят там. Колкото повече огради се построят, толкова по-трудно те ще преминат в други държави“.

„И в момента има горещи точки на бежанците в България. Кое ви изненада, че това е новината на деня от всичко, което съм изразил като позиция на срещата?“, коментира Борисов. По думите му, той се опитал да защити интересите на България. Нямам претенции, че съм най-умният и най-знаещият, ако има друго по-правилно решение веднага ще го приема, но това са реалностите на днешния ден, каза премиерът.

Реформатор: „Горещата точка“ е хипотеза

„Българските представители отидоха с много ясна програма. Бих я формулирал така: „Да откачим България от сега действащия Дъблински регламент“, който представлява огромна опасност при масова бежанска вълна да се окажем напълнени с мигранти, които да няма как да разпределим“. Това заяви в кулоарите на парламента депутатът от Реформаторския блок Борис Станимиров.

Хората, търсещи убежище в ЕС, могат да подадат съответната молба само в страната, в която за първи път са стъпили на територията на ЕС. Ако продължат пътя си към някоя друга страна-членка на Общността, тя има правото да ги върне в страната, която първа ги е приела. Тези разпоредби се съдържат в т.нар. регламент Дъблин II, кръстен така на града, в който бе сключен преди 10 години.

Станимиров уточни, че разпределителният механизъм дава възможност бежанските потоци, които заплашват България, в много по-голяма степен да бъдат разселени в другите страни.

„Точно в тази светлина разглеждаме предложението за „гореща точка“. То е хипотеза. В момента предложените квоти облекчават Италия и Гърция като страни, за които се смята, че поемат основния поток и там ще има „горещи точки“ и ще бъдат разселвани бежанци в другите страни“, добави Станимиров. Той посочи, че предложението на България е в посока при тежък бежански поток от Турция, да може страната ни да се ползва от закрилата и солидарното действие на ЕС.

Според него България „има отлично сътрудничество с турските власти и към момента няма какъвто и да е риск за поток“.