Влез в час

Снимка: Деян Петров

Една от темите, по която всеки българин се чувства компетентен да говори, е образованието в училище. Още повече, че това се случва в момент, в който всекидневно се умува какви реформи са нужни на българската образователна система при доказано ниски резултати на утвърдените международни тестове и понижен престиж на учителите.

Опитайте да дискутирате с ваши приятели на тази тема и ще усетите нахлуване на тежки вълни от обвинения към последните: „Те не преподават от години и стоят там по задължение. Това са неуспели хора, които нямат какво друго да правят!“, или пък „Учител, пфу, работят до обяд и после си гледат кефа!“.

Младите хора също няма да бъдат пощадени: „Те, сегашните деца се интересуват само от повърхностни неща, не четат, не могат да говорят и пишат”. Скоро ще проумеете, че вашият събеседник разбира още повече от ситуацията в България и ще насочи потока на мисълта си към родителите: „За всичко са виновни обаче родителите, които не умеят да възпитават своите деца и нямат ценности“.

Ако се осмелите да го попитате какво може да се направи по въпроса реакцията ще бъде любопитна: “Какво мога аз да направя?! Виж че цялата система е прогнила и с нас си правят каквото си искат политиците?!“.

Наистина ли така стоят нещата? В България има над 2500 училища, над 750 000 ученици и над 120 000 учители. Познаваме ли всички тях, че да говорим общо за училището, учениците и учителите? Общували ли сме си в действителност с младите хора и техните родители, че да можем да говорим с толкова лека ръка отгоре-отгоре за тях? Няма как да отговорим лесно на тези въпроси по една проста причина – всъщност не знаем! Не знаем без да видим, без да си направим труда да проучим. А без да разбираме социалната среда реформи са невъзможни.

Екипът на телевизия „Алма Матер“ реши да не се примирява с бързи и лесни отговори в името на по-добро и качествено образование. Решихме да влезем в училище и да видим какви светове съществуват там. Съгласихме се, че и това не е достатъчно и започнахме да обикаляме градове и села, така че да разберем малко по-добре как живеят и си общуват хората в различни региони и населени места в България. Заключихме, че преди някой друг да може да говори за училище, първо мнението си би следвало да споделят тези, които пряко и ежедневно се трудят и общуват в тази среда.

Решихме да се водим от въпросите, а не от готовите отговори или рецепти за успех. С подкрепата на фондация „Заедно в час“ и медийна група „България он ер“ отворихме тежките порти на българското средно училище и започнахме да откриваме пъстра и разноцветна картина. Оказва се, че отвъд „видимото“ и медийно пространство в България, съществуват множество млади хора и техни учители-будители, които активно преследват свои каузи и проекти не само “на думи”, но преди всичко чрез ефективни и последователни действия.

Те остават „невидими“, защото не се целят във високите етажи на властта, не живеят в големи градове, не обитават елитни училища, не е задължително да са завършили „най-добрите“ университети, не може да се каже, че са „скандални“… не обживяват пространства, към които са насочени повечето телевизионни камери. Те са „невидимите млади хора“, които могат да реализират победи именно там където има смисъл и е възможно за тях – в обозримите им локални пространства (града, квартала, училището), в пистите, по които самите персонажи се движат всеки ден, докато активно търсят своето място в света.

За тях простичката опозиция „песимист – оптимист“ няма как да има значение, защото е праволинейна и притискаща свободомислещия човек като в клетка. Страхът от провал не парализира техния свят, защото знаят, че човек се учи от грешките си и е важно да опиташ преди да сочиш гневно с пръст. Модерният млад човек на България може да живее многоизмерно, динамично и пъстро, с „про-активна“ нагласа към света. Той не се определя като оптимист или песимист, а е „активист“.

„Динамиката“ е неговата кръв, „креативността“ е неговото съзнание, а „промяната към по-добро“ е това, което го зарежда, за да посрещне с усмивка утрешното слънце. Това, което обединява общите усилия на учители и ученици не е една голяма идея или идеология. Сближават ги допълващите се аспекти на техните характери. Това е така, защото съчетават в себе си множество роли, някои от които са напълно противоречиви от гледна точка на обществено приетата логика.

Разнообразността на техния вътрешен свят всъщност позволява на всеки един от персонажите да се свърже с другия в името на социално отговорни действия, така че да правят нещата, които харесват по начина, по който харесват и могат. Отправили се по интересни и вълнуващи пътища, техните многобройни лица се пресичат в сходни граждански визии, за да се обединят постепенно и образуват здрава мрежа, в която са впримчени реални човешки съдби.

В този смисъл документална поредица „Влез в час“ се опитва да покаже „невидимите млади“ като креативни, кооперативни, гъвкави хора, които, чрез силата на своите житейски философии, ценности, социална активност и взаимоотношения успяват да променят локалната среда, в която живеят – техния дом, клуб, музикално студио, училището, града, региона, себе си.

Смисълът на поредицата „Влез в час“ не е да се покаже „светъл“, „героичен“ и „спасителен“ образ на „успели“ млади хора, а по-скоро да се илюстрират социалните ползи от бединяването на усилия, от това да имаш положителна визия за своя живот и този на другите, да задаваш критични въпроси към себе си и към заобикалящата те среда и настойчиво да се оглеждаш за отговорите, търсейки своите таланти и призвание.

Смисълът, открит в това да си част от общност, смисълът да създаваш и обединяваш хората, независимо дали живееш в село Мирково или в Самоков. А този смисъл може да бъде открит и в нещо много просто и близко до нас – българското средно училище.

Документалните поредици за българското средно и висше образование „Влез в час“ и „ПроАктивно“ ще се излъчват всяка събота от 13.00 часа в ефира на телевизия и радио България он ер. Премиерата на „Влез в час“ е на 3 май, събота.