„Алфа Рисърч“: 17.6% за ГЕРБ, 15.9% – БСП

  • Електорални нагласи за Европейски парламент
  • Електорални нагласи март/април
  • Решили ли сте вече дали ще гласувате на изборите на 25 май?

Ако изборите бяха днес за ГЕРБ биха гласували 17.6%, за БСП 15.9%. Това показва проучване на Алфа Рисърч на старта на предизборната кампания, което включва всички регистрирани за участие 21 партии и коалиции. Изследването е проведено сред 1024 граждани чрез пряко интервю. [related-posts]

Изборната бариера за един евродепутат е 5.88%.

Социалистите са постигнали почти максимална мобилизация на симпатизантите си, докато основната опозиционна партия има по-широка, но не особено мотивирана да гласува периферия.

От това дали ще отидат до урните тези гравитиращи около ГЕРБ избиратели, които не са твърди нейни привърженици, ще зависи финалният победител на евроизборите. Вотът е насрочен на 25 май.

ДПС заема устойчиво третото място (6.2%), но активизира по-малък брой избиратели, поне към настоящия момент. Като към това се прибави фактът, че на евровота няма да участват избирателите му в Турция, очертаващата се при него интрига е дали ще успее да вземе три – или само два мандата.

„България без цензура“, АБВ и Реформаторският блок запазват шансовете си за евродепутати, макар и с различна степен на вероятност. ББЦ е най-разпознаваема и популярна, но с най-мобилни и непоследователни избиратели, което води до лек спад през април (до 4.9%).

Симпатизантите на АБВ, обратното, са по-устойчиви в избора си и след стихването на първоначалните остри атаки от страна на БСП, формацията частично възвръща позиции (4.5%). РБ (също 4.5%) е с най-лоялен твърд електорат от трите нови играчи, но не успява да привлече достатъчно подкрепа, гарантираща му сигурно място в Европарламента.

Липсата на обединяваща мотивация за вот в полза на блока е основното предизвикателство в предизборната му кампания.

През април „Атака“ излиза от най-ниската си точка на подкрепа и достига до 2.5%. При НФСБ има лек спад (3%), но трябва да се има предвид, че партии със сходни наименования отнемат част от националистическия вот.

От останалите 13 партии, най-различими са Синьо единство (0.9%) и Зелените. Трите партии, съдържащи прилагателното „зелени“ в наименованието си събират общо 1.3%, почти равномерно разпределени
между тях. Всички други партии и кандидати събират общо около 5% и на практика никоя от тях няма шанс да прескочи бариерата от 5.88%, необходима за излъчване на евродепутат.

Заявената готовност за гласуване е около 46%, като се наблюдава лек ръст в сравнение с проучването от март.

Доверие в правителството и институциите

  • Как оценявате развитието на България след парламентарните избори от миналата година?
  • Оценка за дейността на парламента
  • Оценка за дейността на правителството
  • Доверие в политици

Според изследването продължава спадът на доверието към правителството, премиера и президента. Данните показват песимизъм за развитието на страната и напрегната предизборна битка, в която три конкурентни групи партии влизат с твърде близки резултати една до друга.

Според Алфа Рисърч нарастващата обществена критичност засяга също президента и по-слабо – главния прокурор. Те успяват да удържат позиции сред по-популярните публични фигури, но плавно губят доверие. Одобрението за президента Росен Плевнелиев спада от 27% до 23%, срещу 40% неодобрение. Главният прокурор почти запазва положителните си оценки (25% при 26% през март), но е налице по-съществен ръст в отрицателните – от 29% до 34%.

С положителен баланс в оценките през април се открояват единствено еврокомисарят Кристалина Георгиева и националният омбудсман Константин Пенчев.