Вече няма давност за престъпленията на комунизма

©БГНЕС

Комунизмът отива на съд. Хората, пострадали при комунистическия режим и техните наследници ще могат да потърсят отговорност от виновниците и днес, след като парламентът одобри промените в Наказателния кодекс, с които отпадна давността за наказателното преследване на тези престъпления.

Текстът беше подкрепен от 111 гласа „за“, 30 гласуваха „против“, а седем се въздържаха. Парламентарните групи на ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ) и ДПС гласуваха „за“, а от „БСП – Лява България“ ги обвиниха в лицемерие. За ДПС приетият текст означава, че ще бъде дадена възможност съдът да се произнесе по делата, свързани с т.нар. „възродителен процес“.

„Когато става дума за престъпленията на комунизма и фашизма няма давност – да накажем злото, дори и след като са минали години след това“, заяви Мартин Димитров (РБ) по време на дебата.

Вече няма да се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления, извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с „възродителния процес“.

Както и по отношение на престъпления против мира и човечеството; тежки престъпления, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия (БКП), както и от трети лица, на които са възложени определени длъжностни или партийни функции; престъпления, мотивирани и извършени на база на радикална религия.

Методи Андреев (ГЕРБ) изтъкна, че този закон, освен своите правни, има големи морални последици и го определи като закъсняла справедливост. „Когато стояхме и работихме в комисията по правни въпроси нито веднъж не присъстваше народен представител от БСП”, подчерта Андреев. „Днес е моментът, господа социалисти, всички заедно да покажем човешко отношение към жертвите на комунистическия режим”, обяви Андреев.

Според Четин Казак (ДПС) целта на промяната в НК не е лов на вещици, а да бъдат наказани преките извършители на престъпления.

Чавдар Георгиев (БСП) заяви, че се воюва с химерите от миналото и е погазена Конституцията. „Няма да успеете и никой няма да ви повярва. Народът знае какво е била България и какво е сега. Не е това, което вие предлагате, пътят, който ще изведе България напред“, каза той.

Милен Михов (Патриотичен фронт) посочи, че е гласувал против, защото текстът имал предизборни цели. „Той няма нито правна, нито историческа страна. Историята вече е изказала присъда. Гласувах против, защото възраждането на тази тема по законодателен път отваря раната на гражданската война. Чопленето на раните води до разделение и противопоставяне на българите. Никой син не се срамува от своя син. Необходимо ли е да противопоставяме синовете на офицерите и на партизаните?“, запита той.

След гласуването от БСП поискаха оставката на заместник-председателя на НС Димитър Главчев, тъй като по време на дебатите Филип Попов (БСП) бе изгонен от пленарната зала, тъй като обвини в нищета парламента.

По време на дебатите независимият депутат Велизар Енчев беше отстранен от Главчев (ГЕРБ) заради обидно изказване.

„Авторите на Народния съд и 70% от членовете на Народния съд са членове на БЗНС, членове на социалдемократическата партия, а вие от БЗНС имате министър на отбраната, който е най-големият криптофашист, мога да кажа най-спокойно. И господин Методи Андреев, който използва понятието криптокомунист“, заяви Енчев.

Депутатите започнаха да скандират „Цецка“ (Цачева – б.р.), която в момента беше извън пленарната зала, но се отзова. „Предлагам да се успокоим и да продължим работата си. Що се отнася до дисциплинарното наказание, има процедура, по която то може да се оспорва. Ще бъде разгледано и ще се произнесем“, заяви тя.

В края на 42-ото НС ГЕРБ и ДПС се опитаха да прокарат в пленарна зала промени в НК за отпадане на давността срещу престъпления на комунистическия режим, срещу които БСП яростно се възпротиви. Тя бяха предложени – и внесени чрез ГЕРБ, от движение „22 септември“.

Процесите срещу палачите от комунистическите лагери в Белене, Ловеч, Скравена, Ножарево и др. бяха прекратени през 2006 г. поради изтеклата давност. След година ще изтече и давността за престъпления, извършени по време на т.нар. възродителен процес.

Лагерите на смъртта в България са маскирани като “трудово-възпитателни общежития”. Според различни източници от 1944 до 1962 г. в България действат 44 концлагера. Най-големият от тях е този на островите край Белене.

През 1961-62 г. са затворени последните концлагери в България , но през 1981 г. лагерът в Белене е отворен отново, за да бъдат въдворени без съд и присъда около 200 младежи за „противонародни прояви“. През 1985-1986 г., по време на „възродителния процес“, са затворени неколкостотин български турци.

По данни на бившата Държавна сигурност от 1948 до 1956 г. са осъдени и изпратени в затвор или в лагери 23 608 души, като в последната цифра влизат само осъдените, за изпратените в лагери без съд – не става дума, а те са многократно повече от осъдените.