Защо Европа вече е с Асад

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Европейците намериха решение как да спрат притока на сирийски бежанци към страните си – да запазят президента Башар ал-Асад на власт, за да може той отново да заключи народа си в огромния затвор, който представляваше Сирия преди 2011 г., пише Хюсеин Абдул Хюсеин за New Lebanon.

И дори Асад да избие още стотици хиляди сирийци, това ще е по-малка цена за европейците, отколкото ситуацията, при която светът ги обвинява за снимките на изплашени, охлузени и мъртви сирийски бежанци.

Във Вашингтон се носи мълва, че съветникът по национална сигурност Сюзън Райс е сформирала комитет от експерти по сирийските въпроси и им е поставила задачата да ѝ представят варианти за преодоляване на проблема от оставането на Асад на власт.

С увеличаването на сирийците, които преминават през Средиземно море, Европейският съюз обеща да приеме 160 000 бежанци, което ще увеличи общия им брой до 540 000 – малък брой, като се има предвид, че в държава като Ливан живеят повече от един милион.

Въпреки че застаряващият континент трябва да е развълнуван от възможността да приеме млади сирийци, които да направят икономиката му по-конкурентна и да плащат за пенсионерите му, Европа се страхува, че ако тези мюсюлмански бежанци не бъдат асимилирани, техните коренни традиции ще доминират в Европейския съюз и ще изменят християнския му характер.

Десните в САЩ и Европа използват страховете от чуждестранните имигранти, за да увеличат популярността си, което направи по-трудна задачата на европейските лидери да оставят бежанците да се преселят в Запада.

За да избегнат хуманитарните критики и в същото време да оставят бежанците от Сирия извън границите си, европейските правителства стигнаха до извода, че ще е по-лесно да се възстанови властта на Асад.

Австрийският външен министър Себастиян Курц беше първият, който каза, че макар Асад да е извършвал престъпления, той е престъпник, с който Европа може да работи, защото се бие на европейска страна. Мнението му беше приветствано от Великобритания, Германия, Франция и Дания, която публикува реклами в ливански издания с цел да възпре сирийските бежанци, решили да се местят в страната.

Завоят на Европа по отношение на съдбата на Асад идва на фона на дългогодишната руска кампания за запазването му на власт. Русия лобира пред Егупет, Йордан и Обединените арабски емирства и дори убеди саудитците да приемат експерта по сигурността на режима Али Мамлук в Джеда, макар срещата там да се оказа безплодна.

Москва подкрепи Асад и с нова военна техника и разположи стотици военни съветници, които да помогнат за заздравяване на армията му и да му позволят отново да завладее териториите, загубени след 2011 г.

От своя страна Иран също направи много, за да подкрепи сирийския президент. Макар Техеран да направи Асад твърде зависим от внесените шиитски милиции от Ирак и Ливан, руските и иранските усилия му помогнаха да оцелее досега.

Общите европейски, руски, арабски и американски усилия за възстановяването на влиянието му могат да се окажат недопустими за три от държавите, които се противопоставят на управлението му – Турция, Саудитска Арабия и Катар.

Съпротивата на сирийската опозиция и регионалните ѝ спонсори може да бъде допълнително застрашена от американския президент Барак Обама, който каза, че американците трябва да бъдат смирени и да осъзнаят, че не могат да диктуват събитията в Близкия изток. В същото време той нареди на Йордания да прекъсне доставките за южните бунтовници в Сирия, в случай, че напреднат към Дамаск.

От началото на сирийската революция през 2011 г. Асад е най-големият късметлия сред арабските диктатори, принудени да се справят с „Арабската пролет“. Въпреки че от години подкрепяше терористични мрежи, които убиваха американски войници в Ирак, той успя да представи пред света бруталността към собствения си народ като война срещу тероризма.

Под натиска на страните от Персийския залив Обама неохотно поде кампания срещу Асад, но така и не позволи падането му от власт с презумпцията, че алтернативата са терористите.

С избухването на бежанската криза европейските политици са все по-убедени, че единственият начин за спиране на бягството на сирийците от бомбите на Асад не е той да напусне, а да бъде оставен да победи.

Въпреки че връщането на правителствения контрол над цялата сирийска територия е малко вероятно, дори ако светът застане зад него, усилията за реабилитацията му няма да помогнат за спирането на сирийските бежанци по пътя им към Европа. Пример за това е Ирак, където няколко седмици след като премиерът Абади обяви реформите си, хиляди иракчани продължиха да напускат към Турция и Европа.

Старият Близък изток се сгромолясва, а населението му мигрира. И връщането на диктатори в една или друга страна няма да реши проблема, който изисква повече ресурси, внимание и структурни реформи.