Когато родителите ти са наркомани

Снимка: Ирина Попова

Дали ни харесва или не, но хората със зависимости са част от обществото. Руската фотографка Ирина Попова ни представя живота на едно семейство наркомани – и тяхната малка дъщеря Анфиса.

За пръв път видях Лилия пред един от долните клубове в Санкт Петербург. Тя беше клекнала и пикаеше на улицата.

„Мога ли да ви снимам?“, попитах аз.

Един тип, до който имаше бебешка количка, ми каза да се разкарам, но Лилия започна да позира с огромен ентусиазъм. Тя беше горда от себе си – и от малкото си момиченце с ангелско лице.

Тогава ме покани в дома им – малка стаичка в огромен блок. Помещението бе изпълнено със странни миризми. Приятелят й Паша, когото тя наричаше „глухарче“ – заради къдравата му коса, беше по-скоро агресивен пънкар и наркоман.

Двамата слушаха неприятна музика, гледаха филми на ужасите, а стаята им приличаше повече като кибер-пънк клуб, отколкото като жилище. Детето пълзеше из стаята, пипайки празни бутилки, мръсни одеала и котешки фекалии, а отвреме навреме майка й я дърпаше настрана.

Всичко, което се случваше там, беше като кошмар и след това ми беше доста трудно да си спомня нещата в детайли.

Те живееха в абсолютен мрак зад плътните завеси, а нощите и дните им се сливаха. Излизаха навън единствено, за да изпросят пари за евтин алкохол (вече не можеха да си позволят наркотици). Дъщеря им прекарваше цялото време с тях и гледаше с широко отворени очи, докато докосваше и опитваше всичко. Двамата я хранеха със сухо мляко и я пазеха от всичко опасно. Отвреме навреме сменяха памперсите и подвикваха: „Анфиса, спри. Анфиса, лягай да спиш!“

Анфиса спеше, въпреки тежката музика и шумът. Тя беше много тихо и възпитано бебе и почти не плачеше.

Седем дни преминаха по този начин. Идвах с камерата и си отивах, а те описваха този период като един от най-гадните в живота си. След като репортажът ми излезе, те изритаха всички гости, изчистиха къщата и започнаха да живеят нормално, поне до следващия луд период.

Лилия и Паша се бяха срещнали пет години по-рано. Лилия мечтаела да стане порноактриса или модел, но така и не го направила.

Разказа, че малко по-късно забременяла и сподели с гордост, че не е взимала наркотици през 9-те месеца на бременността. Позволявала си само марихуана, но смята, че била много полезна за бебето. Тя призна, че има няколко болести, предавани по полов път и не иска да ги предаде на малката Анфиса.

Двамата живееха до известен театър, в който никога не бяха стъпвали. Не ги пускаха вътре заради външния им вид. Родителите на Паша понякога се грижеха за детето всместо тях и им даваха малко пари.

Всеки месец те си купуваха нов мобилен телефон, но в края на месеца го продаваха на наркодилър. Това правеше контакта им с външния свят изключително труден.

Направих изложба на тази история в Санкт Петерсбург, а нейните герои дойдоха на откриването. Те се посмяха на снимките си и дори не можеха да повярват, че някои ги обвиняваха, че правят нещо нередно. Зрителите изобщо не можеха да повярват, че това е истина.

Скандалът избухна, когато публикувах снимките в интернет. Стотици блогъри започнаха да обвиняват двойката за лошото отношение към дъщеря им и да ме обвиняват в безразличие. Твърдението ми, че дори в такова семейство може да има любов и привързаност предизвика още по-голяма истерия.

Някой пусна сигнал до полицията с намерението властите да приберат детето и да го настанят в сиропиталище.

Минаха две години, откакто правих снимките. Посетих семейството няколко пъти след това. Те не са се отказали от живота си, нито от наркотиците, но живеят доста светъл и артистичен живот и все още се грижат за момиченцето.

Техни приятели със същите навици са се настанили в съседните апартаменти и там цари спокойна и приятелска атмосфера.

Преди около половин година обаче Лилия е напуснала семейството и никой не знае къде е. Паша води дъщеричката си на детска градина и продължава да върши нископлатена работа.

Момиченцето вече може да говори и изглежда има нормално развитие. Единствената разлика е, че има много по-сериозен поглед от всички други деца.

Паша изглежда мизерен и агресивен. Той не иска да контактува с хора, загрижени за семейството му.

Аз, фотографката, отказвам да приема правото да обвинявам тези хора за каквото и да било.

Ирина Попова