Къща от карти или 4 опорни точки за бежанците

От самото избухване на бежанската криза през есента на 2013 г., българските политици боравят умело с набор от опорни точки, които да оправдаят техните действия (или бездействия) по отношение на бежанците и мигрантите. Без значение от правителствата, „опорките“ остават. Но внимателен прочит и анализ ги събаря – като къщичка от карти. Един анализ на Мария Черешева*.

На фона на традиционното разделение в българското общество по ключовите теми от дневния ред, има една теза, която се радва на завидно единодушие: България не трябва да приема бежанци.

За тази нарастваща неприязън на фона на една от най-големите хуманитарни катастрофи след Втората световна война, заслуга има не само страхът на българските граждани от приемането на непознати и различни хора на наша територия.

От самото избухване на бежанската криза през есента на 2013 г., политиците боравят умело с набор от опорни точки, които да оправдаят техните действия (или бездействия) по отношение на бежанците и мигрантите. Ще се спрем само на „опорките“ на управляващите, спестяваме тези, използвани за извличане на директни политически дивиденти от страна на крайнодесните „Атака“ и „Патриотичен фронт“. Кои са те?

Още по темата

1. Основната цел на оградата по българо-турската граница е бежанците да влизат легално през ГКПП-тата

За първи път тази теза беше лансирана от премиера Бойко Борисов на заседание на Министерския съвет в началото на годината, на което беше взето решение за построяването на още 131 км „временно предпазно съоръжение“.

Решение, критикувано от ЕК, ООН, Съвета на Европа и международни правозащитни организации като „Амнести интернешънъл“ и „Хюман райтс уоч“. Тази седмица вицеприемиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова за пореден път затвърди този аргумент в ефира на bTV: „Целта на оградата по границата е да се канализират нелегалните имигранти към граничните пунктове, за да може да се премине към регистрация“.

Уви, това е лъжа, при това много лесно доказуема. Причината е, че дори (теоретично) нашите граничари да искат да ги пуснат през българското КПП, кандидатите за закрила трябва да минат първо през турското. Чисто законово, това е невъзможно, защото България – като член на ЕС, упражнява визов режим спрямо Турция. Както турците, така и гражданите на трети страни, минаващи транзитно през южната ни съседка, трябва да покажат валидна виза за България или Шенген.

Това, както можете да се досетите, е близко до абсурда за бягащите от военен конфликт, които често пъти нямат дори и валиден паспорт от страната си по произход. Българското законодателство не предвижда издаване на виза за търсещи закрила в консулствата ни в Турция.

А сдобиването с туристическа виза става все по-трудно, тъй като страните членки на ЕС закриват представителствата си в разкъсвани от конфликти държави. Илюстрация на тази тенденция са последните данни на Европейската комисия за броя на издадените визи на сирийски граждани през изминалите 5 години.

Докато през 2010 г., година преди избухването на гражданската война, 30 000 сирийци получават визи за страните от шенгенската зона, то вече в разгара на конфликта през 2013 г. броят им е близък до нулата.

Или, с други думи, легалното преминаване през българската граница за търсещи закрила не е възможно. Наивно е да смятаме, че българските политици не знаят това.

2. Бежанците влизат у нас основно през зелената граница

Това твърдение на министър Бъчварова, отново пред bTV, е вярно, но само частично, защото важи основно за последните летни месеци. Доказвателство в полза на изказването й са дани на МВР, с които Ureport.bg разполага, според които през първата седмица на август Гранична полиция е задържала 172-ма души, влезли нелегално у нас, 150 от които през зелена граница, а останалите 22-ма – през КПП.

Тази тенденция обаче не е валидна за цялата 2015 г., през която МВР е задържало общо 5262 чужди граждани при опитите им да влязат нелегално, 2082 от които – на гранично-пропусквателни пунктове, вероятно скрити в товарни превозни средства.

През първите два месеца на годината повечето хора залагаха повече на нелегалното влизане през КПП, отколкото през зелена граница – съответно 957 срещу 893-има задържани за януари и февруари.

Прави впечатление и сериозният брой на чужденците, хванати на изхода на страната или във вътрешността й, без да бъдат засечени и регистрирани от органите на МВР на влизане – съответно 3679 и 4215, или близо 8000 – значително повече от моментално заловените от граничарите.

Колко ли са тези, които успешно са напуснали страната по пътя към Западна Европа – през мостовете на Дунав или границата със Сърбия, без да бъдат „забелязани“ от МВР, можем само да гадаем.

За тези цел мигрантите най-често използват скъпите услуги на каналджии, които да ги отведат директно в Европа, докато за по-бедните цел номер 1 е да успеят да влязат в България, където да подадат молба за убежище. Още помня думите на един млад и добре образован сириец, с когото разговарях в Одрин през март т.г. и го попитах как мисли да продължи пътя си оттук нататък: „Ти мен не ме мисли. Аз имам 8000 евро, с които ще стигна необезпокоявано в Германия. Въпросът е какво ще правят всички други ,които не могат да си го позволят“.

3. Един бежанец излиза на България по над 1000 лева на месец

Това безспорно е най-успешната опорна точка, прокарана още от министъра на вътрешните работи от кабинета „Орешарски“ Цветлин Йовчев през 2013 г. В разгара на кризата, при която държавата буквално нямаше къде да настани хилядите потърсили закрила у нас, той заяви, че издръжката на бежанец излиза на страната ни по 1082 лева на месец.

Съвсем логично, тази новина катализира грандиозна негативна реакция сред българските граждани, много от които живеят и издържат семейства с доста по-малко пари.

Не след дълго обаче проверка на вестник „Сега“ доказа, че всъщност това е сума, изчислена на базата на услугите за малцината записани в интеграционна програма на ДАБ за вече получили закрила: еднократна социална помощ за намиране на квартира, отпускане на пари за наемане на жилище и заплащане на разходите за ток и вода, обучение по български език, 65 лв на месец и др.

Към онзи момент участниците в програмата се брояха на пръсти, а от началото на 2014 г. тя на практика не съществува, като на бежанците не се предлагат никакви интеграционни услуги. Откакто в лагерите започна да се осигурява топла храна, при завръщането на новия стар шеф на ДАБ Никола Казаков и 65-те лева на бежанец бяха спрени – с аргумента, че така се дублират разходите за прехрана.

Става ясно, че издръжката на бежанците към момента е нищожна, като изключим парите за ток, храна, отопление и администрация, но призракът на 1000-те лева продължава да витае в общественото пространство.

4. България е една от най-потърпевшите от бежанската криза

Кризата с бежанците, която залива Европа, изправи България пред безпрецедентно в модерната й история предизвикателство. Въпреки това, да се твърди, че страната ни е една от силно засегнатите европейски държави е, меко казано, невярно. За това свидетелстват данните на Евростат за 2014 г., според които Германия е безспорният европейски лидер с над 202 000 получени молби за закрила, следвана от Швеция (81180), Италия и Франция (и двете с над 64 хил.), Унгария (42 775), Великобритания (31745) и др.

Всъщност, страната ни е по-скоро в средата на скалата с малко над 11 000 молби, тъй като балтийските и повечето източноевропейски държави от ЕС приемат и регистрират незначителен брой бежанци. За цялата 2014 г., в ЕС са пристигнали 626 000 кандидати за убежище (най-големият брой от 1992 г. насам).

От квотното разпределение в ЕС България се съгласи да приеме 500 бежанци. А ако влезе в сила и новият регламент, трябва да приеме на квотен принцип 1.25%, което е около 1000.

И все пак, насажданото мнение, че всички бежанци и мигранти са тръгнали да щурмуват границите на Европа, е далеч от реалистично.

Според последния доклад на ООН, по-бедните и неразвити икономически страни приемат основната част от нуждаещите се от закрила. Начело е Пакистан (1.6 милиона), следван от Ливан, Иран, Турция и Йордания. Нито една европейска страна не влиза в световния топ 10.

*Мария Черешева е журналисти, активист, изобщо човек с кауза. Не просто член на групата „Приятели на бежанците“, а един от най-дейните хора в организацията.