Милосърдие за 6 минути

Дейвис, чийто имунитет я пази от ебола в Waves of Grace

ООН използва виртуалната реалност, за да накара богатите и влиятелни хора да съпреживеят страданието. Странно, нали? Но съвременните технологии могат да се използват, за да предизвикат емпатия, а сърцето да бъде покъртено от истинското неподправено страдание, без пудра, грим и фотошоп по холивудски.

Онлайн изданието Vice разказва за проекта „Вълна на милосърдието“ – вторият филм от серията късометражни филми, създадени съвместно с кинематографиста Крис Милк и видеоприложението за виртуална реалност Vrce. Това е начинът да бъде вкаран един американец от Ъпър Йист Енд в Манхатън в изоставена сграда в град Монровия в Либерия, където го води жена, оцеляла след епидемията от ебола, вилнееща в Западна Африка от 2013 г.

При това нито един от двамата не напуска мястото си. Диконте Дейвис – Либерия и болницата, където може да работи благодарение на изключителния си имунитет, който я пази от инфекцията, американецът – мястото в Манхатън, където се прожектира филмът, в компанията на скъпи ухания и добре облечени хора.

Така ситият и добре облечен американец може да постои – без страх от зараза, напълно безопасно – до болничното легло – като Дейвис, на ръба на гроба, където облечени в бели „скафандри“ фигури изхвърлят тяло в чувал. Още една жертва на еболата. При това – толкова близо, че сякаш усещаш как докосва коленете ти. Но изведнъж всичко това изчезва. Наоколо отново е познат приятен шум. Всичко е минало за 6 минути.

Дълги години хората обсъждаха виртуалната реалност като инструмент за моделиране на емпатия. Сред тези, които експериментираха с възможностите да убедим мозъка да възприеме показаното за реално, бяха лекари, журналисти, художници.

Габо Арора, новият съветник по връзките с обществеността на ООН, е и сърежисьор на тези документални филми. Той се оправя на пътешествия заедно с кинооператор и камера, направена по поръчка, която снима 3D видео на 369 градуса. Тя е достатъчно компактна, за да бъде оставена да снима в средата на класна стая, но отвреме навреме предизвиква любопитство. И макар това да е любопитство на хора, проявено към камерата, когато гледате по-късно заснетото, те сякаш гледат право във вас.

„Виждате как съвсем обикновено живеят едни хора. И именно в тази обикновеност е и целият ужас. Аз не заставам с камерата пред тях. Те са сами със своите трудности и може да видите как преминават през нещо, което е ужасно“, обяснява Арора.

Лидери на правителства, държавни глави, милиардери, магнати и всякакви хора, които вземат решения – или Решения – са целевата аудитория за тези филми. В първия от тези документални фирми – „Облаци над Сидра“ млада сирийка ви развежда на потресаваща екскурзия из бежанския лагер Заатари, където живее. За първи път този филм беше показан на Международния икономически форум в Давос.

Филмът вече е в 40 държави, на 15 езика и Арора вярва, че наистина помага. Според него, дори и тези влиятелни хора да посетят лагер като Заатари, те няма как да изпитат същото усещане, ще имат антураж и разни формалности и няма как да се усетят емоциите.

Ще има и други такива филми. Подготвят се за токсичната река Ганг, сред руините на земетресението в Непал, а има и план за документални снимки на ивицата Газа. Ще успеят ли да трогнат сърцата на влиятелните? Ако са им останали сърца на мястото, където е сърцето.