Антикорупционният закон на Кунева пак не мина в парламента

Снимка: БГНЕС

Антикорупционният закон на Меглена Кунева бе отхвърлен от парламента. „За” гласуваха единствено Реформаторският блок и ГЕРБ (101 депутати), „против” бяха 38, а 72 се въздържаха.

Законопроекът, който предвижда създаване на Национално бюро за предотвратяване на корупцията, което да проверява имуществото и конфликта на интереси по високите етажи на властта, бе отхвърлен с гласовете на опозицията, както и на Патриотичния фронт и АБВ. Това е вторият му опит, след като в края на юли партиите осуетиха първото му четене и отложиха дебатите за септември.

Намерението беше новият орган да е приемник на функциите на Комисията за конфликт на интереси, досегашното правителствено антикорупционно звено БОРКОР и на дирекцията на Сметната палата, проверяваща имотните декларации на властта. Идеята е той да следи 120 000 души във властта. В подкрепа на законопроектът неотдавна се изказа главният прокурор Сотир Цацаров.

Основният аргумент срещу законопроекта на Кунева – на БСП, ДПС и ПФ, беше съсредоточаването на твърде много власт в един орган и фигура (директора на антикорупционното бюро). Според лидера на левицата Михаил Миков този законопроект би бил единствено инструмент за политически контрол и рекет заради едноличния си характер. „Този орган ще бъде политически, рекетьорски инструмент на мнозинството и правителството. Смятате ли, че това ще помогне за борбата с корупцията, а няма да е поредното мъртво родено изобретение в опит да покажем на европейските си партньори, че искаме да се борим с корупцията”, запита Миков.

Като инструмент за „политическо изнудване“ бе определен законопроектът от Мустафа Карадайъ от ДПС. „С него се легитимира моделът „Филип Златанов”. Целият орган ще бъде инструмент за разрешаване на тясно партийни интереси, за притискане и отстраняване на неудобните. Не може да подкрепим нещо, което урежда анонимни сигнали, това би било ежедневен лов на вещици”, каза Карадайъ.

Валентин Николов от ПФ посочи, че се дават много правомощия на директора на антикотупционното бюро, но няма критерий за избора на директор. Според Фронта, законопроектът има нужда от много поправки, а анонимните сигнали, заложени в този закон са сериозна бомба.

В отговор на изказването на Миков вносителят на законопроекта Меглена Кунева заяви, че мониторинговият доклад на Еврокомисията за правосъдието и вътрешния ред в България го е отчел като много добър. „На нас са ни необходими нови усилия, свързани с корупцията по високите етажи“, каза тя.

Методи Андреев от ГЕРБ обвини депутатите от левицата, че нямат чиста съвест и затова не искат да се води борба с корупцията. Андреев заяви още, че този закон е един от малкото закони, по който не бива депутатите да се разделят на управляващи и опозиция, защото корупцията застрашава националната сигурност. „Този закон има кусури, затова е предвидено да има второ четене, но всички заедно трябва да поведем битка с корупцията. Ако не поведем такава битка, означава, че осигуряваме незаконни доходи на хора по високите етажи на властта. Този закон трябва да всява страх в душите на хората, които искат да посегнат към корупцията”, заяви депутатът.

Андреев обаче отчете, че остава проблемът кой да е директор на новото бюро, тъй като той трябва да бъде политически независим и да се избира от парламента.

В пленарна зала лидерът на „Атака“ Волен Сидеров призова да се разследва самата Кунева заради „антиконституционния“ си законопроект. В отговор съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев заяви, че в парламента има мнозина, които са „притеснени от антикорупционния закон“. „Разбирам, че от ДПС защитавате Сидеров и не се учудвам“, каза той. „Нека да не крием страха си от разследване на корупцията и на нашето имуществено състояние с бизнеса. Излезте и кажете шубе ме е не искам да се публикува информация за мен, притесняваме този закон и това звено недейте да хулите хората“, каза Кънев.