Новото преселение на народите парализира Европа

Поради външнополитическата си слабост Европа може да влияе твърде слабо върху войните и конфликтите, бушуващи в Африка и Близкия изток (макар че колкото и да е слабо, това влияние трябва да се използва и укрепва). Но защо не е активна в Западните Балкани, пита в статия за „Проджект синдикейт“ Йошка Фишер, бивш министър на външните работи и вицеканцлер на Германия, дългогодишен лидер на партията Зелените.

Още по темата

В продължение на много векове Европа страдаше от войни, глад, бедност. Милиони европейци бяха принудени да емигрират в резултат на икономически и социални лишения. Те пресичаха Атлантическия океан към Северна и Южна Америка, даже и към по-далечни места, като Австралия, за да избягат от мизерията и да търсят по-добър живот за себе си и за своите деца. Всички те, ако използваме езика на сегашния дебат за имигрантите и бежанците, бяха „икономически имигранти“.

През 20 век пък расовите гонения, политическите преследвания и страданията, причинени от двете световни войни станаха основни причини за за такива преселения. Днес Европейският съюз е един от най-богатите икономически райони в света. Вече десетилетия наред огромното мнозинство от европейците живее в мирни и демократични страни, в които се спазват основните им права. За Европа страданията и имиграцията останаха далечен (макар и не съвсем забравен) спомен.

Въпреки това обаче много европейци отново се чувстват заплашени, но не от Русия, която агресивно се насочва срещу съседите си, а от бежанците и имигрантите – най-бедните от бедните. Стотици „хора от лодките“ се издавиха в Средиземно море това лято, а в същото време от почти всеки ъгъл на Европа, 26 години след падането на Желязната завеса, се надигат гласове, призоваващи за изолация, за масови депортирания, строят се нови стени и прегради. Из цяла Европа ксенофобията и расизмът достигат невероятни равнища, а националистическите и дори крайно десните партии печелят терен.

В същото време това е само началото на кризата, защото условията, тласкащи хората да бягат от собствените си страни, още повече ще се влошават. Обаче ЕС, мнозинството от чиито членки имат най-всеобхватните и най-добре оборудвани системи за социална сигурност, изглежда безсилен – политически, морално и административно – да се справи със ситуацията.

Тази парализа поражда значителен риск за ЕС. Никой не вярва сериозно, че отделните страни членки, в частност Италия и Гърция – двете най-засегнати страни, могат да се справят в дългосрочен план с предизвикателствата, поставени от мощната миграционна вълна.

В същото време много страни членки се противопоставят на единни европейски усилия и заемат позиция, която заплашва да ускори ерозията на солидарността в ЕС и да засили сегашната тенденция към дезинтеграция.

Има три конкретни причини за сегашната миграционна вълна към Европа: продължаващата икономическа изостаналост на страните от Западните Балкани, хаосът и кървавите конфликти в района на Близкия изток, гражданските войни и конфликти в Източна Африка. Интензификацията и разширяването на войната в Източна Украйна може бързо да добави четвърта причина за масово преселение. С други думи, цялата миграция, пред която сега е изправена Европа, се държи на тежките кризи в районите около нея.

Оказва се, обаче, че ЕС може да направи твърде малко за решаването на която и да е от тях. Очевидно е, че ЕС трябва значително да укрепи общата си външна политика и политиката за сигурността, включително и Европейската политика за съседство, за да може по-ефикасно да се бори с причините за имиграцията в първоизточника им. Може би единственият по-очеваден провал от отказа на страните членки да подкрепят такива реформи, е собственото им бездействие, не на последно място защото то създава вакуум на легитимност, който сега се запълва от ксенофобски популисти.

Поради външнополитическата си слабост Европа може да влияе твърде слабо върху войните и конфликтите, бушуващи в Африка и Близкия изток (макар че колкото и да е слабо, това влияние трябва да се използва и укрепва). Западните Балкани обаче са съвсем друга история. Хърватия вече е член на ЕС. Черна гора и Сърбия са започнали преговори за членство. Албания и Македония са кандидати за членство. Босна и Херцеговина и Косово са потенциални кандидати (макар че новата Европейска комисия даде да се разбере, че ЕС няма да се разширява в този й мандат – т.е. до 2019 г. Бел. р.). Тук ЕС има значително влияние.

Защо ЕС не се ангажира по-активно в Западните Балкани – регион, в който съюзът може да направи много, подкрепяйки програми за икономическа и административна модернизация и инфраструктурни проекти за свързване на региона с индустриалните центрове на ЕС – си остава тайна на Европейската комисия и на страните членки. Абсурдният резултат обаче е, че гражданите от страните кандидатки подлежат на процедури за предоставяне на убежище, защото за тях не съществува възможност за легална имиграция в ЕС.

Един особен случай са ромите – голямо малцинство в Западните Балкани, които често са подложени на злостна дискриминация. Това е паневропейски проблем. Ромите пострадаха несъразмерно тежко след рухването на комунизма през 1989 г., тъй като бяха заети главно с неквалифициран индустриален труд, и станаха първите, които бяха изхвърлени от работните си места. Така много от тях – сегашни или бъдещи европейски граждани – изпаднаха отново в дълбока бедност.

Продължаващата дискриминация срещу тях представлява общоевропейски скандал и ЕС, отделните страни членки и страните кандидатки трябва да намерят разрешение на този въпрос. Бежанската криза от това лято повдига и друг – много по-голям – структурен проблем за Европа – демографския. С оглед на това, че европейското население старее и намалява, континентът спешно се нуждае от имиграция. Въпреки това обаче мнозина в Европа са яростни противници на имиграцията, защото тя води и до социална промяна.

В дългосрочна перспектива политиците ще трябва да обяснят на своите народи, че те не могат да се радват на икономически просперитет, на високо равнище на социална сигурност, и да имат население, в което пенсионерите стават все по-тежко бреме за икономически активните хора. Работната сила в Европа трябва да се увеличава и това е само една от причините, изискващи европейците да престанат да третират имигрантите като заплаха, а да започнат да виждат в тях нова възможност.

Данните от британската национална статистика показват, че 330 000 души се преместили във Великобритания от януари до март 2015 г. в сравнение с 236 000 през същия период на миналата година. Така броят надмина предишния рекорд от 320 000 през 12-те месеца до юни 2005 г. А премиерът Дейвид Камерън е под натиск да изпълни обещанието, направено през 2010 г., че ще намали годишната нетна миграция във Великобритания под 100 000 души.