Смартфон за спомен

Спомените ни са толкова различни и многообразни, колкото е самият живот, но общото за тях е, че са свързани с времето и мястото на формиране, пише Tech Times. С помощта на смартфони, закачени на врата на доброволци, учени са открили, че физическото местоположение на спомените в мозъка се базира на тези два компонента.

Смартфоните са заснемали фотографии в продължение на един месец, предоставяйки информация за времето и местата, където участниците в експеримента са формирали определени спомени – на лекция в 9 часа, по време на следобедна разходка в кампуса или при почерпка с приятели в края на деня.

По-късно учените са активирали тези спомени, показвайки на доброволците фотографии, като в същото време са наблюдавали мозъчната им дейност с функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI).

Сравнявайки местоположението на предизвиканата в мозъка дейност – спомена – с данните за действителните време и място на заснемане на фотографията, учените са изследвали спомените по нов начин.

„За пръв път сме в състояние да проучим спомени от реалния живот в толкова обширен пространствен и времеви мащаб“, казва Пер Седерберг от Щатския университет на Охайо. Седерберг и колегите му са установили, че колкото по-далеч един от друг във времето и пространството са се формирали спомените, толкова по-раздалечени са физически в хипокампуса – частта в мозъка, която отговаря за дълготрайната памет.

Фактът, че тази пространствено-времева информация се складира в предната част на хипокампуса, е поредното потвърждение, че тази част от мозъка изпълнява изключително важна роля при съхраняване на преживяванията ни.

Седерберг се надява, че откритията ще помогнат на изследователите да намерят начин за запазване на миналото в мозъците на хора, страдащи от разстройство на паметта.

И нещо повече от склад за памет

Наред с това учените са открили, че хипокампусът се активира, когато човек разрешава конфликтни ситуации бързо и успешно. Екип изследователи, оглавяван от проф д-р Николай Ахмачер от университета Рур-Бохум (RUB), заедно с колеги от Университетската болница в Бон, както и в Аахен и Бирмингам, са представили резултатите от експеримента си в списание „Current Biology“.

Конфликтни ситуации са често срещани в ежедневието, особено ако трябва да се потисне действие, което при нормални обстоятелства човек ще извърши. Например – когато светофарът светне зелено, пешеходците трябва да пресекат улицата. Но ако в същото време видят кола, която не намалява скоростта, пешеходецът трябва да остане там, където е.

В своя експеримент, учените са избрали не така стресираща ситуация и използваните от тях методи на измерване са показали значението на тази част от мозъка – хипокампуса, за обработката на данни от конфликни ситуации. За да разберат как тази функция си взаимодейства с процесите, свързани с паметта, учените ще се наложи да извършат допълнителни тестове.

„Може би паметта става особено активна, ако един конфликт е успешно решен“, твърди проф. Ахмачер. „Постоянно нерешените конфликти не могат да бъдат използвани за извличане на полезни уроци за бъдещето. Според нашия модел, мозъкът работи като филтър. Той реагира енергично на решени конфликти, но не и на нерешени конфликти или стандартни ситуации. Въпреки това, ние трябва да проверим тази хипотеза в допълнителни изследвания“.