Армията на мравките-убийци обяви война на държавата

Челатенанго, Ел Салвадор. Mай 2007.
Член на Мара Салватруча показва татусите си. Снимката е сред отличените от Sony на традиционния й годишен конкурс.

Правителството на Салвадор обяви война на уличните банди. В градовете изкараха бронирана техника, а във всеки автобус има военни, които охраняват шофьорите от евентуални нападения. Главната прокуратура подписа над 300 заповеди на престъпни лидери, подозирани в подготовка на терористични актове. Ако тези мерки ви се струват извънредни, то имайте предвид, че уличните банди първи обявиха война на правителството, като заплашиха да премахнат и действащия президент.

Врагът на държавната власт е известната със своята жестокост престъпна организация – „Мара Салватруча“, съкратено МС-13. Само в Салвадор членове на бандата са хиляди престъпници. А общата численост на групировката, действаща в САЩ и още няколко държави в Централна Америка надхвърля 300 хиляди души.

Когато мравките бяха само мравки

В началото на 1980-те, в югозападните райони на САЩна нахлуват вълни имигранти. Стотици хиляди семейства бягат там от Ел Салвадор, Гватемала и Никарагуа, за да се спасят от ужасите и смъртта на гражданската война, жестокостите, партизаните и „отрядите на смъртта“. За имигрантите Съединените щати изглежда като обетованата земя.

Въпреки това те не са щастливи в новата си родина. Белите ги гледат с презрение, а в бедните квартали на Лос Анджелис, където се заселват хора от Централна Америка, вилнее истинска война между мексиканските и негърските банди. Афроамериканците живеят предимно в южен Лос Анджелис, мексиканците – на изток, в общности, които наричат “бариос“. Там се заселват и мигрантите от Централна Америка, към които мексиканците са предпазливи, а цветнокожите – враждебни.

За да оцелеят по улиците, децата на бежанците от Салвадор основават банди, най-голямата от които е „Мара Салватруча“. „Мара“ на жаргона на страните от Централна Америка означава банда, „Salva“ е препратка към името на родината им – Салвадор, а „труча“ е испанското име за „пъстърва“, но всъщност е жаргон. Според друга версия думата „Мара“ идва от marabuntas – вид мравки, скитащи от място на място, които убиват плячката по пътя си. Така Мара Салватруча често се превежда като „салвадорските скитащи мравки“.

Агресивните новодошли скоро били забелязани от „Големия шеф“. Мексиканската мафия, която често се нарича просто „Ла M“, решила да използва „мравките“, предлагайки им място в известния Surenos – таен мафиотски съюз, който действа в югозападните Съединени щати и Мексико.

Сделката е от полза и за двете страни – от една страна „мравките“ са активни на улиците, а ако попаднат в затвора може да разчитат на помощта съюзниците от Surenos. От друга страна, на „мравките“ е давана мръсната работа – убийства и изнудвания. В знак на лоялност бандите от Салвадор добавят към татуировката MS и 13 – традиционен символ на лоялност към мексиканската мафия (M – е тринадесетата буква от латинската азбука). След присъединяването си към съюза, групировката се превърна в мултинационална – в нейните редици има хора от Никарагуа, Хондурас и Гватемала.

Присъединяване към престъпния Алианс означава също, че MS-13 имат не само съюзници, но вече се появяват и врагове: престъпната общност „Nortenos“, „Nuestra Familia“, „Leytin Kings“ и „Eyzhn Boys“. Но най-важното е, че MS-13 се включват в дълга и кървава вражда с друга банда – „Barrio 18“ или бандата на 18-та улица, уважавана мексиканска престъпна група, създадена през 1960-те.

Изгнание по родните места

В началото на 1990-те правителството на САЩ и полицията, на която й писва от убийствата и насилието по улиците на Лос Анджелис, а изпращането в затворите се оказва безполезно, започват да изпращат на партиди членове на улични банди в родните им страни, където гражданските войни вече са спрели.

В Ел Салвадор на „мравките“ се гледа с подозрение и недоверие – както признава един от гангстерите, той се чуствал така, сякаш бил пратен „на Марс“. В опита си да се отърват от престъпниците, американците залагат мина със забавено действие и огромна разрушителна сила.

Правителствата в бедните страни от Централна Америка не могат да се справят с притока на престъпници. Те нямат нищо общо с местните бандити и няма какво да вършат в родината си, не искат да се интегрират в обществото, а и не могат. Единственото нещо, което могат, е да грабят и да убиват. Но те успяват бързо да се свържат с бивши войници и партизани, които така и не се справят с цивилния живот, което, в съчетание с лесния достъп до оръжия вече създава предпоставки за създаване на мощни и многобройни криминални кланове.

В началото на 2000 г. положението се влошава. Администрацията на Клинтън приема нови строги закони и значително разширява обхвата на престъпленията, които се наказват с депортация. Смята се, че между 2000 г. и 2004 г. в Централна Америка са били върнати около 20 000 души и техните семейства. Въпреки това, те много скоро се озовават обратно в Съединените щати. Легенда сред тях е един от лидерите на MS-13 – Хосе Абрейо, който е депортиран четири пъти.

July 8, 2005 – Passersby in Santa Tecla, El Salvador, look on as a police officer detains a member of the Mara Salvatrucha street gang as part of an ongoing operation called „Mano Dura,“ which means „hard hand.“

Сблъсквайки се с рязко увеличаване на нивото на престъпността, правителствата от Централна Америка, насърчавани от Съединените щати, възприемат политиката на „мано дура“ – „железен юмрук“, според която на полицията е разрешено да задържа предполагаеми членове на банди само въз основа на външния вид. Тоест – ако види определени татуировки. Попадайки в затвора, бандитите продължават с разчистването на сметките, които не са успели да приключат на улицата. За да се намали нивото на насилие вътре в изправителните институции, членовете на съперничещи си банди се разпращат в различни затвори, но скоро става ясно, че тази престъпна практика става истински подарък за престъпниците: за да се отърват от риска да бъдат „подхвърлени на писалката“, те се съсредоточават върху вербуването на нови бойци.

Просто бизнес

Ако в САЩ MS-13 се проявява като стандартна улична банка, продава дрога и върти полулегален бизнес, в Централна Америка тя се изправя в цял ръст: изнудване, отвличане, контрол на пазара на наркотици, детска проституция. Един от основните източници на доходи се превръща рекетът на автобусни компании.

Съществена помощ за „мравките“ да получата свой собствен бизнес има дългогодишният съюз с „Ла M“. „Мара Салватруча“ взема контрола на имигрантските потоци от Латинска Америка към САЩ. „Мравките“ осигуряват транзита на нелегални имигранти през Мексико и посрещането им в пограничния с Гватемала щат Чиапас и ескортирането до град Матаморос на границата със САЩ.

На тази база MS-13 намират общ език с един от най-големите мексикански наркокартелите „Сетас“, който отдавна участва в преразпределението на нелегални имигранти през границата. А лидерите на „Мара Салватруча“ доказват, че са талантливи стратези, тъй като успяват да установят отношения не само със „Сетас“, но и с техните съперници от картела „Синалоа“. „Мравките“ осигуряват бойна сила на картела – помагат за разпространението на наркотици и за сплашване съперници. През октомври 2012 г. Министерството на финансите на САЩ поставя MS-13 в списъка на „международните престъпни организации“ – голямо признание, тъй като „Мара Салватруча“ е първата банда, заслужила такава чест.

Заплаха за националната сигурност

Скоро от бизнеса на „мравките“, свързан с транзита на нелегални имигранти, сериозно се заинтересува ЦРУ. През 2004 г. информатор съобщава на Ленгли, че представител на терористичната организация „Ал Кайда“, за чиято глава правителството на САЩ обещава $5 милиона, активно търси контакт с „мравките“. Аднан Шакирджум, бивш пилот, роден в Саудитска Арабия и гражданин на Йемен, дълго време е търсен от американските служби по подозрения за участие в атентатите на 9/11.

Те го пускат през 2003 г. в Канада, където той се опитва да купи материали за „мръсна бомба“. Постфактум американците разбират, че арабинът е бил в Панама, пресякъл е границата с Никарагуа и е посетил столицата на Хондурас – Тегусигалпа, където се среща с лидерите на „Мара Салватруча“. Терористът се опитва да ги убеди да помогнат с транзита на бойци на „Ал Кайда“.

Малко след това граничната служба на САЩ съобщава за рязко увеличаване на арестите на границата с Мексико на имигранти от Афганистан, Индонезия, Иран, Ирак, Йордания, Пакистан, Филипините, Саудитска Арабия и Сирия. Въпреки това скоро Аднан е принуден да се върне в Близкия изток, за да заеме висок пост в ръководството на „Ал Кайда“, а през декември 2014 г. пакистанският рейнджър е бил прострелян при нападение в Северен Вазиристан – район между Пакистан и Афганистан.

„Мравките“ влизат в политиката

Но в родните си държави „мравките“ се разгръщат с пълна сила. Политиката на „железен юмрук“ не дава желаните резултати: Ел Салвадор и съседните страни са се превърнали в бойно поле между членовете на MS-13 и „Barrio 18“. В сблъсъците, които се отличават с особената си жестокост, участват дори ученици, които с голям ентусиазъм се прилепват към едната или другата банда.

През 2009 г. на власт в Салвадор идва Фронтът „Фарабундо Марти“. Президент става журналистът Маурисио Фунес, яростен противник на насилието, който се опитва да реши въпроса по мирен път. През 2012 г., с посредничеството на католическата църква, е сключено примирие между MS-13 и „Barrio 18“. Въпреки че в първите месеци след подписването на споразумението броят на убийствата спада с 40%, тази тенденция се задържа едва две години, а през първата половина на 2014 г. уличната война избухва отново с удвоена сила. Новият президент на Салвадор – Санчес Джерен, стар партизанин, не одобрява миролюбивата политика на Фунес и отново започва битката с насилието и бандитизма.

Обидени, „Мравките“ и „Barrio 18“ излизат с обща декларация, в която заявяват, че те са гръбнакът на стабилността в Ел Салвадор. Бандитите заявяват, че лишават управляващата партия от подкрепата си и в близко бъдеще може да се очаква смяна на властта в страната. И следва терор: само през 2015 г. са били убити прокурор, 14 войници и 41 полицаи. Въпреки това, Джерен е костелив орех: проучванията показват, че неговата твърда линия има подкрепата на обществото, и той смята да доведе борбата срещу бандите до победен край.

Към днешна дата, „Мара Салватруча“ е извървяла дългия път от банда тийнейджъли от улиците до огромна криминална структура с правила, кодекс на поведение, характерни татуировки и т.н. Според оценките на ФБР, структурата на бандата има около 70 000 членове (според други оценки – до 300 хиляди), предимно млади хора на възраст 16-18 години.

От тях близо 10 хиляди живеят в Съединените щати, като само във Вашингтон има около 3000 „мравки“. Те действат и във Вирджиния и Мериленд, Орегон, Тексас, Невада, Юта, Оклахома, Илинойс, Мичиган, Ню Йорк, Джорджия и Флорида. Има дори клон в Аляска – накратко, където има общност от латиноамериканци, „салвадорските скитащи мравки“ намират поле за действие.

MS-13 е по същество престъпна мрежа, която е почти невъзможно да се унищожи. Цялата банда е разделена на отделни кланове, някои от които се борят помежду си, а някои са подредени в нещо като феодална структура. Всеки създава свои собствени ритуали и обичаи.

Но има нещо, което обединява всички от „Мара Салватруча“ – и това са татуировките, типичен белег на криминалния свят, които често обхващат цялото тяло от главата до петите. Начинът на живот се разкрива по татуировките – колко си лежал, колко човека си убил, с какво си се занимавал в бандата. (Подобни истории разкриват например и татусите на руските престъпници. Б.р.)

Този обичай е станал толкова известен, че е вдъхновил художника Ренато Гарзпа Сървър да създаде нов стил – неговите скулптури от поредицата „Естеството на съвременния звяр“ изобразяват членове на MS-13, в ръцете на един препаратор. На одраната кожа прочутите татуировки се виждат съвсем ясно.

Макар самият художник да обяснява, че целта му е да осъди съвременното общество, което смята членовете на улични банди като опасни животни, едва ли обикновените бойци на „Мара Салватруча“ биха оценили произведенията, ако творецът на подобен пърформанс им падне в ръцете…