Нашите олигарси си искат милионите от „Южен поток“

Българските управляващи твърдо и категорично се застъпват за "Южен поток" - дори и да прегазят правилата на ЕС.

Българските управляващи твърдо и категорично се застъпват за „Южен поток“ – дори и да прегазят правилата на ЕС.

В предаването на БНР „Неделя 150“ днес прозвуча коментарът на журналиста и кореспондент на БНР в Брюксел Диана Чепишева за „Южен поток“ – и опасностите за България. Публикуваме го, тъй като е право в целта на проблема. Заглавието е на редакцията.

В случая не говорим за един, а вече за група проблеми. Ако подредим по време на възникване чисто практическите от тях, трябва да започнем с обявената през декември оценка на Европейската комисия, че междуправителствените споразумения, сключени между Русия и шест страни от ЕС противоречат на европейското законодателство и не може да се изпълняват.

Тази оценка беше последана от спешни консултации с правителствата на България, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, както и на Сърбия. В резултат всички тези страни, през които трябва да премине газопроводът, упълномощиха ЕК да преговаря с Москва за промяна на проблемните текстове. [related-posts]

Документът, с който България даде такъв мандат, дори беше занесен лично от енергийния ни министър на рецепцията на Еврокомисията, което предизвика шеги и закачки дали той не се изживявяа като пощальон.

Само малко по-късно, през януари, от Комисията съобщиха, че ще проверяват България за нормите при възлагане на обществени поръчки. Причината – процедурата за заявяване на интерес към българския участък на „Юожен поток“, която мина някак набързо – точно по време на Коледните и Новогодишните празници.

Заради което големи западни компании са се оплакали, че срокът и условията са дискриминационни.

По същото време в ЕК постъпват и оплаквания от наши екоорганизации, че газопроводът застрашава защитени територии по трасето си край Варна, но българското екоминистерство издава оценка, че не заплашва околната среда. От Брюксел все още не са се произнесли дали приемат тази оценка.

След това вече към практическите проблеми се добавиха и геополитическите. Русия обяви, че не е склонна да променя междуправителствените споразумения и предложи на Брюксел да коригира европейското законодателство. Оттам очаквано отказаха и попитаха защо Русия не иска за „Южен поток“ право на изключение, каквото по-рано поиска и получи за „Северен“.

Русия обаче продължи играта на нерви и после, като кулминация, дойде украинската криза, която тотално влоши отношенията. До дни се очакват нови европейски санкции срещу руски представители, вероятно и срещу руски компании, като „Газпром“ е на първо място в неофициално коментираните списъци.

В тази доволно сложна ситуация като че ли най-логично би било България да изчака ситуацията да се успокои и Брюксел и Москва да се договорят. Прогнозите са, че това все някога ще стане, защото, макар и да гледа „Южен поток“ изпод вежди, ЕК не може да игнорира факта, че 7 европейски страни държат на него.

България обаче не чака, напротив, проявява припряност и упорство, които трудно може да се обяснят. Освен с тежък натиск от Москва и от подопечните й наши олигарси, които си искат милионите по този проект час по-скоро.

Изграждането му ще започне по план, обявиха управляващите. Което означава буквално до седмици. Още не е обявено обаче кой ще строи българския участък. Досега никой не е отрекъл слуховете, че сред печелившите ще е виден руски олигарх, вече включен в американските забранителни списъци, който до дни може да попадне и в европейските.

Междувременно България се опитва да хитрува и със законови промени, които да изкарат част от българската територия на газопровода като нещо друго, за което европейските норми няма защо да важат. Това допълнително ядосва Брюксел.

Следва остро писмо от еврокомисаря по енергетиката, но напразно. Властите у нас удвояват усилията, поднасят уверения на Москва, че ще дадат всичко от себе си за „Южен поток“ и определят резолюцията, с която Европейският парламент с мнозинство от 3/4 се обяви против него, като „емоционална“ и „скандална“.

Какво може да последва от всичко това?

Първо, и без съмнение, затвърждаване на имиджа ни на руски троянски кон.

Наред с това вероятно България ще трябва да избира дали да бъде съдена от Европейския съд и да плаща огромни глоби за неспазване на европейското законодателство – или от Русия, и да плаща на нея за неспазване на договорните отношения.

Има дори още по-лош от тези лоши сценарии, а именно да се разиграят и двата, в комбинация. Финансовите щети тогава може да са непосилни за изторзомената ни държава, чиито управници днес искат да дадат всичко от себе си за един руски проект, зад който има повече геополитика, отколкото икономика и енергетика.

Може би трябва да си припомним, че изначално, много преди днешните събития, той беше замислен да заобиколи, изолира и отслаби Украйна.