Радан Кънев: Кампанията е шеметнo безотговорнa към данъкоплатците

Снимка: БГНЕС

На местните избори, всеки ще получи своето, но това съвсем няма да промени България. Темата на политическата есен не са местните избори, а държавният бюджет. Той ще покаже станали ли сме отговорни към парите на данъкоплатците (както кампанията за местните избори показва шеметна безотговорност към тях…), пише съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев в коментар в блога си, озаглавен „Jet lag размисли“, след връщането си от САЩ (jet lag на английски буквално е състоянието на времево объркване заради дълги полети през часовите меридиани). Коментарът идва дни след като в родния му гр. Варна ГЕРБ откри шеметни благоустройсва – най-високият фонтан в България и най-голямата детска площадка във Варна

Две нощи, след полет с десетчасова разлика, имам твърде много време за размисъл. Разсъждавах за огромната (и – за съжаление – увеличаваща се) разлика между нашата обществена и политическа действителност и постиженията на амбициозните общества от двете страни на Атлантика. Имам предвид променящи се, адаптиращи се към новия свят държави като САЩ, но и Холандия, Скандинавските страни, Полша и Балтийските републики. И дори съседна Румъния, която тръгна от по-ниско от нашето ниво.

Разсъждавах и за поредната небивала по яростта си атака, която се разви срещу Реформаторите и мен лично, докато отсъствах. А може би това е една и съща тема, и това е отговорът на въпроса защо са тези постоянни атаки.

Реформаторският блок се оказа в центъра и на атаките на мафията, и на надеждите, и на разочарованията на българските граждани, по две много прости причини:

1) За първи път от повече от десетилетие, управляваща партия разглежда властта като инструмент за промяна, а не лъжица за пълнене на гушата. Факт е, че и ДСБ в 40 НС, и СК в 41 НС предлагаха разумни реформи. Но нямаха досег до властта да наложат дори и йота от тях. А участниците във властта бяха купувани, за да се превърнат в защитници на кражбите и спирачки за промяната. Десетина месеца са достатъчни, за да се види, че Реформаторите не се купуват и не се продават. Или поне мнозинството, за да не бъдем крайни оптимисти.

2) Въпреки слабостта си като структури, организация и присъствие в НС, но със силата на желанието си за промяна, наложихме непознат стил на управление: Стилът на преговорите и компромиса. Започнахме да управляваме така, както се управляват САЩ и страните от Северна Европа – с постоянни тежки преговори и разумни компромиси. В името на тази промяна, която тези страни, през последното десетилетие, успешно извършват (за разлика от шумните си братовчеди в южната и изтична част на континента).

Този стил не се харесва нито на мафията, която вижда, как лостовете на властта бавно, но сигурно, се изплъзват, нито на най-радикалните ни привърженици, които са свикнали да правим политика на принципа „Всичко или нищо“. За петнайсетте години на новото хилядолетие, този принцип обаче доведе до … едно голямо Нищо.

Равновесието на силите в обществото не предполага революционна промяна. Но и още нещо – страните, които успяха да се приспособят към XXI век, не проведоха революции. Те вървяха по пътя на преговорите и компромисите в тежки коалиции. Лидерите с големите усти и с големите мнозинства, независимо дали са „консерваторите“ на Груевски в Македония, „десните“ на Берлускони в Италия или социалистите на Сапатеро в Испания просто фалираха държавите си. Власт без коректив е опасна за гражданите. По-добре трудни преговори, отколкото лесен фалит…

Успешни ли сме в желанието за промяна по пътя на преговорите и компромиса? Само частично. Крайно недостатъчно. Когато правиш политика през преговори, единството и способността да говориш ясно, непоколебимо и непротиворечиво са решаващи за успеха. Разпасаните команди се справят трудно, досега постигнатото е чак учудващо много за организационното ни състояние. И по-важно – когато се бориш за промяна, нямаш право на компромиси с принципите си. А ние допуснахме партизанските борби вътре в блока да отслабят експертния ни потенциал, да обградят министрите ни с партийни кадри, вместо с най-добрите експерти в страната, организациите ни да ламтят за партийни назначения.

Убеден съм, че Реформаторите имаме потенциала да поведем България с темпото на XXI век. Ако не темпото на САЩ, Швеция и Финландия, то поне това на Балтийските републики, Полша и Румъния. За да се справим със задачата обаче трябва да променим първо себе си.

И още нещо: Не стреляйте по фалшиви патици. Не местните избори ще променят страната. На местните избори, всеки ще получи своето – ГЕРБ най-много гласове, ДПС мнозинството от гласовете на мюсюлманите, РБ и ПФ – увеличено влияние в местната власт и няколко знакови победи, левицата – крив макарон. Но това съвсем няма да промени България.

Темата на политическата есен не са местните избори, а държавният бюджет. Той ще покаже станали ли сме отговорни към парите на данъкоплатците (както кампанията за местните избори показва шеметна безотговорност към тях…). В САЩ 90% от кметовете са безпартийни, но преговорите за бюджета продължават шест месеца. Когато и у нас бюджетът стане по-важен от изборите, българите ще престанат да се изселват на запад. Когато видят, че властта управлява отговорно, а не крадливо, техните с труд изкарани пари…