Под 1000 бежанци искат да останат в България

Никола Казаков. Снимка: БГНЕС

От около 10 000 бегълци от военни конфликти у нас не повече от 500-1000 души ще са склонни да останат тук и да се интегрират. Това прогнозира председателят на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков пред БГНЕС.

„България днес е в ролята на транзитна зона. Затова правителството прие Национална стратегия за миграция, убежище и интеграция, чиято цел е тези хора, които пристигат у нас да не минават транзитно, а да останат тук и да се интегрират. Процесът на интеграция е пожелателен, не е задължителен. От 10 000 души, получили закрила у нас предполагам, че между 5-10% ще се съгласят да бъдат интегрирани“, каза Казаков.

Статистиката на ДАБ сочи, че над 70% от пристигналите у нас чужденци от размирни райони, след оформяне на документите си, заминават към Западна Европа, основно за Германия, Австрия, Франция.

„Изниква въпросът защо България е недостатъчно привлекателна за тях? Отговорът е лесен – страната ни е икономически слаба, с финансови проблеми, докато богатият Запад им предоставя повече възможности. Един пример – в Германия на всеки член от семейство бежанци се дават по 143 евро на месец, отделно им предоставят храна, подслон“, посочи шефът на агенцията за бежанците.

Той припомни, че Германия обмисли да спре тези от 143 евро и други помощи за икономическите мигранти, както и да им забрани да влизат в страната за 5 години. Целта е да се намали броят на бежанците в Германия, тъй като само от началото на 2015 г. в страната са пристигнали над 200 000 имигранти, а до края на годината се очаква броят им да достигне 450 000 души. Заради тази перспектива Германия строи още 20 лагера за настаняване.

99% от имигрантите, влизащи в България през границата или през граничните пунктове, идват от Турция, посочи Казаков. „Не допускам, че може да настъпи момент, в който на нашата южна граница да се струпат на път към България към 100 000 бежанци. Защото, за да стигнат до границата ни трябва да минат през Турция, а тя взема мерки и строи нови лагери за временно настаняване“, каза той.

По думите му, България, на фона на скромните си възможности за настаняване, е подложена на силен миграционен натиск. За първите 7 месеца на 2015 г. над 9200 души са подали молби за закрила в България – два пъти повече, отколкото за същия период на 2014. Само през юли в страната са влезли 1869 души.

В момента страната разполага с 5 130 места за настаняване, с възможност за разширяването им с още 1500 места, плюс допълнителен модул за 400 души. „Заложили сме изграждането на още 2 модула за 800 души в националния план. По груба сметка можем да си позволим бързото приемане на до 7000 души“, каза председателят на ДАБ.

Чужденците, търсещи закрила у нас идват от Сирия, на второ място – от Афганистан и на трето – от Ирак, припомни той. „Задачата за недопускане на радикални елементи – ислямисти, терористи и др. сред тях е функция на определени служби у нас – ДАНС и МВР. Чужденците, които влизат по този начин в България са проверявани на няколко нива, в началото – от гранична полиция, а след това – в разпределителния център от дирекция „Миграция“, а службите са навсякъде по тази верига…“, посочи Казаков.

Повечето от онези, които пристигат без документи за самоличност, се идентифицират, добави Казаков – с помощта на интервюиращите, които успяват да уточнят езика, страната и мястото на произход, и с помощта на чуждите служби.

„Така че засега успяваме да идентифицираме и да пресечем влизането на радикални елементи през границата ни, независимо, че това не е в обсега на нашите функции“, твърди Казаков.

Интеграцията на бежанците в България бе посочена като една от основните мерки срещу радикализация и тероризъм у нас в проектостратегия срещу тази опасност, изготвена от МВР.