Тръгва ли Русия по пътя на Иран

Президентите на Русия, Владимир Путин и на Иран, Хасан Рохани се поздравяват преди срещата на БРИКС. Снимка: ЕРА/БГНЕС

Щом руснаците се сетят за Иран, настъпва самоанализ. Някои се отнасят благосклонно към иранската система, други я презират, но след неотдавна сключеното споразумение за ограничаване на иранското ядрено производство в замяна на отменяне на икономическите санкции и увеличени търговски контакти с външния свят, мнозина руснаци, разтревожени от постоянно засилващото се превръщане на страната им в международен парий, започват да се питат: „Ние ли сме новият Иран?“. Това пише редакторът на коментарната рубрика на руския вестник „Ведомости“ Максим Трудолюбов в статия, преведена от БТА.

На чужденци това може да звучи странно, но не е кой знае колко пресилено. Мнозина руснаци, както в Кремъл, така и извън него, се възхищават от начина, по който иранците подхождат към враждебно настроения свят. Те уважават решителността на страната да развива своя ядрена енергетика, независимо от недоволството на международната общност.

В същото време твърдостта на Техеран към тежките икономически санкции намери отзвук у президента Владимир Путин и поддръжниците му, които успешно представиха западните санкции заради действията на Москва в Крим и Украйна като вероломно нападение над святото им отечество.

Много руснаци се чувстват по същия начин като иранците, когато тяхната страна бе ударена от санкции преди години: предизвикателни и готови да докажат, че никакви ограничения не могат да им въздействат. Путин и последователите му неуморно заявяват, че Русия ще даде отпор на Запада и ще процъфтява със собствени сили.

Същевременно обаче страната изигра важна роля при договарянето на споразумението с Иран, подето с водещата роля на американците. Руският външен министър Сергей Лавров бе един от основните гласове сред представителите на коалицията от шест държави и никога не допусна конфликтът между САЩ и Русия заради украинската криза и други проблеми да попречат на преговорите с Иран.

Може би президентът Обама взе това предвид, когато отдаде признание на приноса на Москва за иранското споразумение. Говорейки за напрежението между Вашингтон и Москва, Обама каза в интервю след сключването на споразумението във Виена, че Путин и руското правителство са разделили проблемите по начин, който го е изненадал. И добави: „Нямаше да постигнем това споразумение, ако не беше готовността на Русия да застане на наша страна“.

Сега, когато ембаргото над Иран се вдига, Русия просто няма да е способна да се конкурира със Запада за доставяне на потребителските стоки и технологии, които би искала една освободила се от санкции страна.

В действителност ядреното споразумение ще засили политическата изолация на Русия и ще навреди на икономиката й, която вече страда от резкия спад в цените на петрола, обезценяването на рублата и въздействията на западните санкции. Инвеститорите, които се боят от безцеремонния подход на Кремъл към договорите, предпочитат да търсят възможности другаде. А много от най-талантливите хора в страната, смутени от диктаторския й подход към управлението, си търсят късмета в чужбина.

През това време високопоставени делегации от Германия, Франция, Италия и други европейски страни с десетки представители на корпоративните среди, започнаха да посещават Иран. „Само в последните две седмици одобрихме проекти на европейски компании в Иран за над 2 милиарда долара“, каза миналия месец заместник-министърът на икономиката Мохамад Хазай, цитиран от Reuters.

Иранските представители се надяват на подновен достъп до потребителски стоки и планират сериозно обновяване на остарялата инфраструктура на страната. Застъпниците на твърдата линия може и да искат ядрена бомба, но лидерите, които взеха превес, искат гражданите им да имат нови дрехи и джаджи, коли и самолети. Техеран вече обяви, че планира да купува по 90 самолета годишно от Boeing и Airbus щом бъдат отменени санкциите. Ако хазартният ход на Обама за ново освобождаване на Иран проработи, иранските и западните интереси може да се слеят.

Русия със сигурност може да се конкурира със Запада в енергийния сектор, както и в търговията на оръжие (макар че ембаргото на ООН над оръжейните продажби за Иран няма да бъде напълно отменено още пет години). Тя обаче продължава да е изправена пред труден парадокс. Докато иранският бизнес климат се засилва, руският ще отслабва. Отменянето на санкциите над едната страна допълнително ще усложни икономическите условия в другата. Някои международни компании, включително същите производители на автомобили и техника, които сега проявяват интерес към Иран, започват да напускат Русия и може да бъдат последвани от други. Западните инвеститори, които се безпокоят какво ли ги чака в Русия, се редят на опашка да се съревновават за по-доходни сделки в Иран.

Путин подкрепи иранското споразумение, защото осъзна, че развалянето на преговори, чийто успех бе желан както от Иран, така и от Запада, само щеше да задълбочи руската изолация. Може би също така осъзна, че твърде често е сам на световната сцена. Агресията на Русия над съседите й, военните й игри на нерви с НАТО и собственото му често пъти комично биене в гърдите го подготвят да заеме мястото на Махмуд Ахмадинеджад в света.

Путин вероятно осъзна, че трябва да подкрепи иранското споразумение, за да остане в играта. Ето защо той неотдавна предложи план за „единен фронт“ в борбата срещу терористите от „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия. Макар и да е малко вероятно този план да се осъществи, тъй като фронтът би включвал сили, верни на сирийския президент Башар Асад, същинската му цел бе да представи нашия президент като важен и ангажиран световен лидер.

Далеч по-важно за нас, руснаците, обаче е как и при какви условия страната ни ще остане в играта. Днес изглежда сякаш гордо и безразсъдно сме се запътили към мястото, което Иран бърза да освободи.