СССР държи атомна бомба на дъното на Арктика

07 авг., 2015 Ureport Водещи новини, Свят Коментарите са изключени за СССР държи атомна бомба на дъното на Арктика

• SHARE
• TWEET
• SHARE
• ИЗПРАТИ МАТЕРИАЛ

Подводница К-159
Снимка: WikiMedia

Куп ядрени подводници, реактори и контейнери, изхвърлени от Съветския съюз, все още лежат на океанското дъно, пише Vice News.

Трагедията в украинската АЕЦ „Чернобил“ през 1986 г. остава един от най-тежките ядрени инциденти в света и подчертава рисковете от енергията на „мирния атом“. Но това не е единственият радиоактивен отпадък, който СССР оставя. Ядрени подводници и реактори, потопени от Съюза, остават разпръснати по океанското дъно в студените води на Арктика до началото на 90-те.

Сега енергийните компании се опитват да сондират в същите тези води, а руските власти побързаха да покажат интерес за изчистването на ядрените отпадъци. Но след десетилетия, прекарани на дъното, някои от най-опасните „боклуци“ може да се окажат твърде нестабилни, за да бъдат премахнати. Това потенциално може да доведе до теч на радиоактивни материали, което от своя страна ще нанесе щети на търговския риболов и ще унищожи морските екосистеми.

Оставянето на реакторите просто да потънат е най-безотговорното нещо, що се отнася до радиоактивни отпадъци, казва атомният експерт на Greenpeace Джим Ричио.

Преди Лондонската конвенция от 1972 г. – международно споразумение, забраняващо хвърлянето на отпадъци в морето, всяка страна е свободна да използва океаните като сметище за ядрените си боклуци. Въпреки че СССР подписва спогодбата в края на 80-те, едва след разпада на Съветския съюз през 1991 г. руснаците разкриват пред международната общност мащаба на „бунището“ в Арктика.

През 2013 г. Русия е готова с равносметката: две подводници, 14 реактора – 5 от които с изразходвано ядрено гориво, 19 други съда, потънали с радиоактивни отпадъци на борда и близо 17 000 контейнера, пълни с радиоактивни отпадъци. Последното изхвърляне става пред 1993 г.

От особено значение са две подводници, К-27, захвърлена в Карско море през 1981 г., и К-159, която потъва през 2003 г. в Баренцово море, докато я теглят за разфасоване. След експедиция до К-159 миналото лято, руските власти заключиха, че няма завишени нива на радиоактивност.

Няма допълнителна радиация от подводницата, но руските власти обявиха, че до 10-15 години трябва да се реши дали да се извади, казва ядреният експерт на норвежкото НПО Bellona Foundation Нилс Бомер.

Баренцово море е граница на Норвегия и Русия, жизненоважно за норвежката риболовна индустрия. На изток се намира Карско море, край бреговете на Сибир.

К-27 е с високообогатен уран на борда, твърди Бомер. Морската вода може да корозира реактора и дори да задейства ядрена верижна реакция. Океанските течения в тези води пътуват на изток и всяко замърсяване може да се премести от риболовните зони в Баренцово море, но в крайна сметка може да стигне и до американски води.

Има риск К-159 да причини екологична катастрофа заради разпадането на контейнера на реактора, категорични са от Greenpeace Русия. Всеки теч от подводницата би засегнал както руските рибари, така и норвежките, предупреждава Бомер.

Но и самото премахване на подводниците крие риск заради годините на корозия в морските води.

„Ако руснаците имаха нужните средства, те щяха да започнат с операциите за изваждане. Но смятам, че вай-напред трябва да се оцени риска. Може да има последствия за околната среда, ако нещата не минат гладко“, обяснява Бомер.

Норвежките власти са похарчили над $126 милиона по проекти за обезопасяване на руски ядрени отпадъци в последните 20 години, сочат данни на Норвежката служба за защита от радиация.

17-те хиляди контейнера също са потенциална заплаха, защото са нещо като минно поле за компаниите, които планират да сондират в района – точното местоположение на повечето от тях не е известно.

Ако отпадъците не могат да бъдат извадени, те могат да се предпазят с покрития, които да задържат радиоактивния материал в случай на теч. Но откриването на материал, траен колкото ядрените отпадъци, е голяма пречка.

Оценката на риска при вадене трябваше вече да е започнала. Надявам се да е възможно подводниците да бъдат извлечени, но това е дълъг процес, заключва Бомер.

• Greenpeace, адрени отпадъци, Арктика, Баренцово море, води, дъно, изваждане, Карско море, контейнери, корозия, море, Норвегия, океан, околна среда, отпадъци, подводници, природозащитници, радиоактивни отпадъци, реактори, риболов, риболовна индустрия, Русия, САЩ, СССР, Съветски съюз, течения, трагедия, Украйна, уран, Чернобил, ядрено гориво