Чернобил още не е в саркофаг

Изглед към новата защитна обвивка за чернобилския реактор, която по план ще бъде готова през 2015 г. и ще е най-голямата подвижна структура, изграждана някога.
Снимка: EPA/ БГНЕС

Нов саркофаг за украинската АЕЦ „Чернобил“ и митинг в Москва. 28 години след най-голямата ядрена катастрофа в света, след която обезщетения до ден днешен получават повече от 250 000 души и хиляди километри заразена територия, в България няма никакви съхранени документи за ефекта от радиацията. Всички следи са заличени, а с тях – и вината на управляващата тогава върхушка от БКП.

Съветското ръководство забави новината за Чернобил. Въпреки многократно по-високата радиация манифестацията на 1-ви май в Киев не е отменена, както и в тогавашните соцстрани, засегнати от радиоактивния облак. На Първи май 1986 г. радиоактивният облак от Чернобил достига и България.

Българският народ също не е информиран – за разлика от висшата партийна номенклатура. Съобщението за атомния дъжд идва след 5 дни.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) планира построяването на нов саркофаг за авариралата АЕЦ до 2017 г., но за това са необходими допълнителни средства.

„Имаме достатъчно пари, за да продължим проекта до 2015 г., но след това ще ни бъде необходима финансова подкрепа. Стойността на новия саркофаг още се изчислява“, заяви ръководителят на департамента по ядрена сигурност на ЕБВР Винс Новак, цитиран от BBC.

Украйна започна да строи едва от 2012 г. съоръжението, което би трябвало да направи Чернобилската зона безопасна. Властите са обещали да консервират реактора от 2015 г. и да вдъхнат нов живот в зоната край АЕЦ.

Строителството на саркофага официално започна на 26 април 2012 г., когато тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович полага първия камък във фундамента.

След аварията, реакторът е „опакован“, но укритието постепенно се руши. В Държавната агенция по управление на зоната смятат, че новият саркофаг за 980 милиона евро ще издържи минимум 100 години.

Най-обширни територии са заразени в Украйна (41.75 хиляди кв. км), Беларус (46.6 хиляди кв. км), европейската част на Русия (57.1 хиляди кв. км).

В резултат на аварията с радиоактивно заразяване с цезий-137 на нива, по високи от 1 Ки/км2 (37 кБк/м2) бяха 17 страни от Европа, в това число и България – това е общо 207.5 хиляди кв. км, т.е. близо две Българии.

Непосредствено след катастрофата загиват 31 човека, а 600 000 ликвидатори, участвали в потушаването на пожарите и разчистването, получават високи дози радиация. На радиация са подложени 8.4 милиона жители на Беларус, Украйна и Русия, от тях близо 404 000 са изселени от родните си места.

Кога, как, защо

В 1 часа и 23 минути на 26 април 1986 г. в четвърти енергоблок на най-голямата по това време АЕЦ в Съветския съюз избухва взрив, който го унищожава напълно.

Трагедията става в рамките на учение за аварийно спиране на системите заради авария в електросистемата и човешка грешка. Учението е предизвикано донякъде от инцидент, станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор.

Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

Тъй като произвежданата от реактора мощност бързо се увеличавала, операторите се опитали да спрат реактора като наредили аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на контролните пръти в зоната на реактора.

Поради бавната скорост на механизма, задвижващ прътите, графитните върхове на прътите и временното изместване на охладителя, тези действия на практика ускоряват реакцията. За секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим.

Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голяма експлозия.

В резултат в атмосферата са изхвърлени 190 тона радиоактивни вещества. Осем от 140 тона радиоактивно гориво се оказва в атмосферата.

Борбата за удържане на замърсяването в рамките на АЕЦ и предотвратяването на още по-колосална катастрофа включва над 500 000 работници и възлиза на приблизително 18 млрд. долара. Рак на щитовидната жлеза и още онкологични заболявания и аномалии увеличават честотата си в заразените райони.

И до днес в радиус от 30 км около Чернобил е т.нар. „Зона за отчуждаване“, където дори сега нивото на радиацията е толкова високо, че работниците, поддържащи бетонния саркофаг, работят по пет часа на ден за един месец, след което почиват 15 дни. Експерти на украинските власти смятат, че тази територия няма да бъде подходяща за живот и в идните 20 000 години.

Според доклад на „Грийнпийс“ от 2006 г. инцидентът в Чернобил е причинил над 250 000 случая на рак, от които почти 100 хиляди – с фатален край. През 2011 г. „Съюзът на загрижените учени“ – неправителствена организация, прогнозира, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.

На 26 април се отбелязва Международният ден в памет на жертвите на радиационните аварии и катастрофи. Според някои изследователи, аварията на АЕЦ „Фукушима-1“ в Япония е надхвърлила чернобилската по обем на общи радиоактивни изхвърляния 20 пъти.

Вижте как изглеждат сега ядрената централа и град Припят, където тя се намира: