Пари, които растат по дърветата

Фермерът Иван Вангелов. Снимка: Владимир Иванов

Фермерът Иван Вангелов. Снимка: Владимир Иванов

Ей тия са порода дъбенски – сочи Иван Вангелов към петдесетината тъмни, остригани овце в стадото си, което свенливо се е скупчило с гръб към хората в единия край на кошарата под вече кошмарното слънце. Те са високопланинска порода, с много вълна и много млечни, разяснява синеокият възрастен фермер. Тук във фермата му в мездренското село Моравица – в подножието на Врачанския Балкан, има всичко: кози, крави, свине, коне, кокошки, токачки, без да броим кучетата и котките. Но овцете са ключовото. Иван е каракачанин и е сред малкото представители на етноса във врачанско, около 380 души, които се прехранват с поминъка на предците си – овцевъдството.

Стадото вече не скита между България и Гърция между Гергьовден и Димитровден както едно време, а и пастирите днес са наемни работници. Но както преди векове, пасе горе в планината. Така Иван решава и проблема с недостига на общински пасища, раздавани и тук на „свои хора“ заради земеделските субсидии за площ.

Стадото на Иван, както много други в района, ходи на водопой на Локвите – три естествени карстови езера горе във Врачанския Балкан. И в момента то, заедно с животните на още двама стопани, изпълнява една важна природна и по съвместителство икономическа и социална функция: да съхрани тези езера, за да могат и бъдещите стада, както и дивите животни в района, да разчитат на тях.

Локвите или що е екосистемна услуга?

От няколко години трите „локви“ са в полезрението на природозащитната организация WWF (Световен фонд за дивата природа). Те са на територията на природен парк „Врачански Балкан“ и парковата дирекция знае колко важни са те за оцеляването на дивите птици и животни наоколо. Врачанският Балкан е карстова област, която по правило всмуква всички води от повърхността, изключая тези
езера, от които пият и дивите животни, и стадата.

А заради стадата езерата постепенно се заблатяват – хилядите копита изравят пръстта около тях и част от нея отива във водоемите, заедно с азота и фосфора от овчите дърдонки (нещо подобно тече в момента на Седемте Рилски езера – заради многото туристи и конете). Което заплашва да ги направи негодни както за пиене за овцете, така и за вълците.

И което напомня, че тези езера не са просто даденост, а източник на важна „екосистемна услуга“ за района. В миналото стадата са пиели от каменни корита, изграждани от чобаните по планинските пасища, обясняват експертите от WWF. Но днес това е водоизточникът и за да не отиде по дяволите, се налагат някои промени – главно в поведението на фермерите.

Досега трима фермери, сред които Иван Вангелов, са откликнали на инициативата. Те водят стадата си само до двете по-малки „локви“, а най-голямото от трите езера, сега оградено, за да не стигат животни до него, не закачат.

Иван Вангелов. Снимка: Ureport

Иван Вангелов. Снимка: Ureport

Макар че най-големият животновъд в района, респективно най-голям замърсител на езерата – мандра „Пършевица“ на Димитър Зоров, още не взема присърце инициативата, тя е една илюстрация на концепцията за доброволна схема за остойностяване и плащане на „екосистемните услуги“. Засега „плащането“ се изразява в промяна на навиците, но в бъдеще, за да се пречистят езерата, ще трябва почистване на дъната, личи от мерките, записани в плана за управление на парк „Врачански Балкан“.

В случая природната услуга е основно в осигуряването на вода за животните. В други случаи тя се изразява в чист въздух (за ежедневна употреба или за лечение на белодробни заболявания), в живописни гледки (за туризъм), в осигуряване на плодове/гъби/билки/изворна вода и други ресурси.

Да изстискаш повече вода от гората

Или във водоснабдяване на градове – какъвто е случаят с Трявна и язовир „Нейковци“. Там водата не достига, както личи по водните режими през лятото. За живеещите там режимът е дискомфорт, а за бизнеса – потенциална загуба на клиенти. Ако си собственик на хотел, как да обясниш на клиентите си, че до вечерта не могат да си вземат душ, например?

А за да се осигури вода за местното население през лятото, понякога се отклонява твърде голямо количество, което отнема от местните реки – с всичките последствия от това за рибата и животните около тях.

Едно от решенията на проблема е допълнително залесяване на водосбора на язовира, тъй като дърветата задържат водата в почвата. Това е и идеята на доброволната схема (за плащане на екосистемни услуги – ПЕС), организирана там от WWF, тамошния природен парк „Българка“, местното горско стопанство „Плачковци“, местния бизнес – туристически, дърводобивен, дървопреработвателен и занаятчии, обяснява Юлия Григорова, ръководител „Политики и зелена икономика“ в българския офис на WWF.

Сред участниците в схемата са хотел „Калина палас“ – най-големият в Трявна, фирма „Курабийница“ – производител на все по-популярните сурови десерти Roo’bar и др. Доброволните вноски на фирмите в схемата до момента варират от 50 лева до 5000 евро, а със събраните пари ще се направят залесявания с дъб и габър – естествените гори за района, в планината в местната вододайна зона.
За производителя на десерти участието е начин да компенсира „водния отпечатък“ на продукцията си, която зависи от водните ресурси други континенти, откъдето идват фурмите и другите плодове в десертите, обясняват от WWF.

И агнето сито, и ливадата цяла

В парк „Българка“ тече и друг подобен проект, който преследва две цели – опазване на едно ценно природно местообитание – планинските сенокосни ливади (включени в мрежата защитени зони „Натура 2000“ които в днешно време няма кой да коси и пасе, и обрастват) и да запази изчезващата местна (аборигенна) порода овце – Средностаропланинската овца.

Кой би имал полза от възстановяването на овчата порода и пасища – например производителите и търговци на храни. Сред партньорите в проекта е веригата „К-експрес“, която в ресторантите и магазините си предлага традиционни местни рецепти.

Въпросните ливади са важни и за опазването на един все по-рядък вид животинче: европейският лалугер, както и за редки птици, които векове наред са съжителствали с пасящите животни.

Най-големите такива ливади в „Българка“ са местността Белновръх и точно това ще е мястото за паша. Косенето, както и пашата, в местността ще става по стриктни правила. Например косенето тук трябва да се прави от центъра към периферията, за да не пострадат диви животни и гнездещи птици, ръчно или с бавно-режещи косачки, обяснява Лора Жебрил, експерт „Зелена икономика“ във WWF.

До момента по схемата са събрани 2000 лева и са купени 10 агнета от породата. Екипът ги е дал доброволно на местно семейство скотовъди, избрани след проучване, в с. Глутниците.

Те ще развиват новото стадо, което тепърва ще се разширява с нови агнета.

Примерът на Франция

Плащането на екосистемни услуги са сравнително нов финансов инструмент, но той вече е познат в публичния си вариант. Точно такава схема представлява например таксата за ползване на вода, събирана от фонда ПУДООС на екоминистерството (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда). По закон, всяко ВиК дружество в страната, както и другите ползватели на води, отчисляват по 2 стотинки за всеки кубик вода, „изстискан“ от природата. Това е едно от най-големите пера на фонда – за миналата година например приходът му от водната такса е около 50 милиона лева, сочи отчетът му за 2014 г. Повечето от тези пари се връщат във водния сектор във вид на инвестиции във водна инфраструктура, основно канализация – основното разходно перо на ПУДООС.

По-малко популярни са частните схеми за плащания на екосистемни услуги. Идеята би прозвучала странно на мнозина – ала „зелен пиар“. Сред пионерите й обаче са популярни компании, чийто бизнес зависи от природата и при които тя няма нищо общо с лъскане на имидж.

Такъв е примерът с минералната вода Vittel във Франция – една от най-старите и световноизвестни марки вода, сега собственост на Nestle, казва Юлия Григорова.

Водата от десетилетия се черпи от един водоизточник във Френските Алпи, който обаче бил застрашен от десетките ферми над извора. Производителят, който има световна репутация за високия стандарт за нитрати и други вещества в бутилираната вода (съдържанието на нитрати във Vittel е по-ниско от официално допустимото в питейната вода във Франция), в продължение на 10 години е изследвал и преговарял с фермерите в района, за да сведе до минимум азот в почвите от кравешките „торти“ и други производства. През 90-те години с 26-те най-големи ферми в района са подписани 30-годишни договори, с които те са стимулирани да променят производството си, така че да не торят почвата. Бутилиращата компания плаща по над 16 милиона евро годишно за стимулира за фермерите в тази посока. Тя е пресметнала, че това й излиза далеч по-евтино от строителството на пречиствателни станции навсякъде в района.

Валутни курсове

  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  USD =   лв