Време е Иран и Саудитска Арабия да сложат спирачки на исляма

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Иран и Саудитска Арабия трябва да сложат край на „исляма без спирачки“, задвижен от ревлюциите през 1979, или да понесат демографските и икономическите последици, които произтичат от него. Това пише трикратният носител на „Пулицър“ Томас Фридман в материал за New York Times. Заглавието е на Ureport.bg.

Още по темата

Започнах кариерата си като кореспондент в чужбина в Бейрут през 1979 г. По онова време не знаех, че 1979 г. ще бъде една от най-изключителните години за международни новини – особено за Близкия изток. Тогава се задействаха най-важните движения, които и днес все още оформят региона. На практика 1979 продължава вече 36 г.

И големият въпрос по отношение на иранската ядрена сделка, която беше постигната този месец, е ще даде ли тя почивка от историята, задвижена през 1979 г., и районът да тръгне в нова посока, или ще включи турбокомпресора на 1979 г. така, че целият свят да бъде разтърсен?

Какво се случи през 1979 г.? Като за начало имаше превземане на Великата джамия в Мека от ислямски екстремисти, което отправи предизвикателство към религиозните пълномощия на управляващата саудитска фамилия, обвинявайки я в нечестивост.

Ал-Сауд отговориха с нова сделка с религиозните консерватори: оставете ни на власт и ние ще ви дадем свобода да налагате социални норми, отношения между половете и религиозно образование в Саудитска Арабия – и огромни ресурси за разпространяване на пуританския, сексистки, антишиитски, анти плуралистичен уахабитски фундаментализъм в джамиите и училищата по света.

Това саудитско залитане назад съвпадна с ислямската революция в Иран през 1979 г., която доведе на власт аятолах Рухола Хомейни. Тази революция създаде глобална надпревара между шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия за водачество на мюсюлманския свят, а също така доведе до скок в цените на петрола, което осигури и на двата режима повече пари от когато и да било, за да изнасят шиитски и сунитски фундаментализъм. Това е причината египетският учен Мамун Фанди да обича да казва „Ислямът остана без спирачки през 1979“.

Тази надпревара беше подхранена още повече от съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. – което създаде сунитското джихадистко движение и може би „Ал Кайда“ – и от инцидента в АЕЦ „Остров Три мили“, който се случи също през 1979 г. и на практика сложи край на всякакво ново изграждане на атомни електроцентрали в Америка, поради което тя стана по-зависима от изкопаеми горива. Естествено, ислямската революция в Иран също така доведе до прекратяване на отношенията със САЩ – и промени Иран от мълчалив съюзник на Израел в страна, желаеща „смърт за Израел“.

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Така че американо-иранската ядрена сделка бележи голяма промяна, но тъй като ще доведе до прекратяване на икономическите санкции срещу Иран, тя може да задвижи турбокомпресора от 1979 г. или да го спре. Това зависи от множество фактори: Дали ядрената сделка ще овласти по-скоро едно по-умерено/прагматично мнозинство в Иран, отколкото твърдолинейния корпус на гвардейците на революцията? Причината за загриженост се корени в това, че умерените не контролират иранската ядрена програма или военно-разузнавателния комплекс; това прави твърдолинейното малцинство. Причина за надеждата е домогването на мнозинството към реинтегриране в света, което принуди хардлайнерите да приемат неохотно тази сделка.

Много неща зависят също така от смекчаването от страна на Саудитска Арабия на крайната тенденция, която наложи в сунитския ислям. Във вторник Институтът за изследване на медиите в Близкия изток публикува превод на телевизионно интервю със саудитския автор Турки ал-Хамад за разпространения в Саудитска Арабия екстремистки авторитаризъм.

„Какво подклажда Ислямска държава (ИД)“, попита той. „Нашата собствена младеж. Какво кара нашата младеж да се присъединява към ИД? Преобладаващата култура, културата, която е засадена в мозъка на хората. Нашите младежи извършват бомбените атентати… Можете да видите (във видеоматериали, разпространявани от ИД – б. р.) доброволци в Сирия, които разкъсват саудитските си паспорти.“

Причината е, че фактор определя дали 2015 г. ще сложи край на 1979 или засилването й ще се превърне в генератор на енергийната революция в Америка – ефективност, възобновяеми източници и фракинг – и дали това ще продължи и ще я засили, или ще продължи да оказва натиск надолу върху цените на петрола. Дайте ми пет години с цена от $25 за барел петрол и ще видите укрепени реформатори в Иран и Саудитска Арабия; те ще трябва да обръщат повече внимание на народите си, отколкото на петрола.

Но докато това понижаване на цените на петрола е необходимо, то не е достатъчно. И двата режима също така трябва да спрат да търсят достойнство и легитимност в битката срещу другия – и Израел – и да ги открият вместо това в извисяването на собствения си народ. Опитът на Саудитска Арабия да бомбардира иранското влияние в Йемен е чиста лудост; саудитците превръщат с бомбите си чакъл в развалини.

Дали Иран ще използва своя неочакван късмет от ядрената сделка, за да се домогва до доминираща роля в арабския свят? Може би. Но Ирак, Сирия, Либия и Йемен днес са като гигантски склад с токсични отпадъци, подлежащ на почистване. Дали Иран би искал да притежава подобно нещо? То по-скоро ще изсмуче повече от силата му, отколкото да го засили. Знаем го.

На 9 юли „Франс прес“ съобщи, че Международният валутен фонд преценява, че тази година Саудитска Арабия, чието население се е утроило в сравнение с 1975 г., ще има бюджетен дефицит от $130 млрд. – най-големия в историята на кралството. За да финансира разходите си, Рияд вече е изтеглил $52.3 млрд. от валутните си резерви през първите пет месеца на годината.

Населението на Иран се е удвоило от 1979 г. досега, а 60% от жителите на страната са под 30 г., безработицата е 20%. През април Исса Калантари, бивш ирански министър на земеделието, предупреди, че поради намаляващите водни ресурси и свръхизползване, ако Иран не направи радикална промяна в използването на водите си, „50 млн. души – 70% от иранците – няма да имат друг вариант, освен да напуснат страната“, съобщи „Ал Монитор“.

Ядрените ракети трудно могат да бъдат определени като единствената заплаха за региона. И Иран, и Саудитска Арабия отчаяно се нуждаят през 2015 г. да сложат край на 1979 г. Би било нереалистично да се предвиди, че те ще го сторят – и напълно реалистично да се предвиди разрушение, което ще сполети и двете страни, ако не го направят./БГНЕС