Правозащитници искат вето на президента за НСО

Президентът Росен Плевнелиев да наложи вето върху приетия от парламента Закон за Националната служба за охрана (ЗНСО) заради големите правомощия при употреба на оръжие и липса на безнаказаност, осигурени за държавните гардове. Това става ясно от отворено писмо на Българския хелзинкски комитет (БХК), изпратено до медиите.

За първи път след 1989 г. се урежда със закон дейността на държавните охранители – НСО е наследник на съществувалата по времето на Живков служба УБО, която се занимаваше с охраната и екстрите на партийната и държавна номенклатура.

От Реформаторския блок се възпротивиха срещу закона за НСО именно с мотива, че на практика запазва функционирането на службата и високия й бюджет в името на угаждане на прищевките на властиимащите. Въпреки това в пленарна зала, при второто четене на закона, депутатите от РБ запазиха мълчание.

Сега директорът по правните въпроси на БХК адвокат Маргарита Илиева подчертава, че недостатъците на приетите поправки в ЗНСО се отнасят до основен международен правен принцип на абсолютната необходимост при употребата на сила и оръжие, гарантиран от Европейската конвенция по правата на човека (EКПЧ).

Според НПО-то в закона абсолютната необходимост при използването на сила и оръжие не е описана изчерпателно и е противоречива. Отбелязва се, че като цяло ЗНСО възпроизвежда Закона за МВР, но с някои съществени липси и противоречия, в разрез с принципа на абсолютната необходимост.

Това може да доведе до нарушения на ЕКПЧ и съответни осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (EСПЧ) срещу България, предупреждава БХК.

Липсващите разпоредби са следните:

(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.
(3) В случаите по чл. 85 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила.
(7) Забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

Последиците от това са, че субектите на сила и помощни средства могат да използват и сила, която не е абсолютно необходима по вид и интензивност. Трябва изрично да се предвиди, както прави това ЗМВР, че в такива случаи се използва само абсолютно необходимата (по вид и интензивност) сила, съответно, помощни средства, съветват от НПО-то.

Освен това по ЗНСО субектите на сила и помощни средства не са длъжни да се съобразяват с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.

Това означава, че могат да упражнят сила и помощни средства без оглед ситуацията, без оглед на това какъв е човекът, срещу когото я упражняват и без оглед на това, което е извършил, извършва или се подозира, че ще извърши. Когато няма задължение силата да бъде съобразена, рискът от произвол е непренебрежим.

По ЗНСО субектите могат да използват и животозастрашаваща сила за задържане на лице, което не е извършило никакво насилие, нито пък заплашва да извърши такова, и което не застрашава ничий живот или здраве.

Видоизменена е разпоредбата, аналогична на ЗМВР, съгласно която
при използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

Съгласно ЗНСО при използване на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати офицерите и сержантите от НСО са длъжни по възможност да предприемат всички необходими мерки да не застрашават живота и здравето на гражданите.

Разликата между двете норми е голяма и означава, че в действителност субектите по ЗНСО не са длъжни да пазят живота и здравето на хората, защото условието „по възможност” изпразва от съдържание това тяхно номинално задължение.

Това задължение трябва да бъде безусловно и ефективно, както е по ЗМВР. То съответства на фундаменталните право на живот и свобода от нечовешко/унизително отнасяне. Също така това задължение трябва да бъде позитивно, както е по ЗМВР – субектите трябва активно да пазят живота и здравето на хората, а не негативно – само пасивно да се въздържат да не ги застрашават, подчертава БХК в писмото си.

Критикува се и уредбата на използването на оръжие, според която субектите могат да използват такова, когато е абсолютно необходимо, „при пресичане на терористични или други общоопасни деяния с възможни тежки последици”.

Не е ясно понятието „пресичане”. То може да се тълкува твърде широко и да послужи за произвол. Не е определено и лицето, срещу което би могло да се употреби оръжие в тази хипотеза – какво трябва да е направило или да прави това лице, за да може срещу него да се употреби оръжие. Така написана разпоредбата, тя позволява оръжие – по дефиниция, животозастрашаваща сила – да се употреби срещу лице, което ничии живот или здраве не застрашава, нито е застрашило в миналото. Това би било в разрез с принципа на абсолютната необходимост.

Като неадекватен е определен текстът, според който субектите могат да използват оръжие и без то да е абсолютно необходимо в две хипотези. И в двете обаче не е предвидено условие за абсолютна необходимост.

В ЗНСО липсват и следните разпоредби, съответстващи на тези в ЗМВР:

Полицейските органи преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел.

Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад.

Последиците от тези липси са, че служителите на НСО могат да продължат да употребяват оръжие и може да доведе свръхупотреба на сила и загуба на човешки живот или здраве. Те ще имат възможност да използват оръжие безотчетно, което би улеснило културата на безотговорност и безнаказаност в институцията.