МВФ дисквалифицира Гърция. Засега

Кристин Лагард. Снимка: ЕРА/БГНЕС

МВФ няма да участва в третия спасителен план за Гърция. Бордът на финансовата институция взе решението след 2-часово заседание поради високите нива на задлъжнялост на страната и слабите резултати от изпълнението на реформите. Новината съобщи Financial Times.

Отказът на МВФ да участва в 3-годишния спасителен план може да има значителни последици, особено в Германия, където стана ясно, че ще бъде почти невъзможно да се спечели одобрението на Бундестага за новите заеми от €86 милиарда, ако МВФ не участва.

Според четирите страници резюме от днешното съвещание с гриф „строго поверително“, с които Financial Times разполага, преговарящите от МВФ ще „участват в политически дискусии“, за да осигурят новия спасителен план на еврозоната „в съответствие с това, което Фондът има предвид“. Но те „не могат да постигнат споразумение на този етап“.

МВФ ще реши дали да участва на „втори етап“, след като Гърция „постигне съгласие по цялостен пакет от реформи“ и, което е много важно, след като кредиторите от еврозоната „се споразумеят за облекчаване на дълга“. МВФ в лицето на управляващия си директор Кристин Лагард на няколко пъти предупреждават, че е необходимо да се постигне решение за ново „орязване“ и/или реструктуриране на гръцкия дълг.

Именно това условие може да се окаже деликатен момент, тъй като Берлин и другите правителства на страните-кредиторки от еврозоната досега показват силна съпротива на всички предложения за опрощаване на дълговете на Гърция, които в момента надхвърлят 175% от БВП. През 2012 г. частни кредитори отписаха 102 милиарда евро от гръцките публични задължения, което е над 50%.

Според резюмето, представителят на Германия в управителния съвет на МВФ е заявил, че Берлин „би предпочел Фондът да се движи паралелно „с разговорите на еврозоната за спасяване“. Вместо това, сега е изправен пред перспективата да прокара спасителния план за €86 милиарда през скептичния Бундестаг.

Решението на МВФ ще усложни преговорите между Атина и нейните кредитори да финализират преговорите до 20 август. Наред с тези опасения, и премиерът Алексис Ципрас е изправен пред бунт от крайно левите членове в управляващата коалиция СИРИЗА, недоволни от условията за спасителния план.

МВФ реши миналата седмица, че съществуващата спасителна програма, която първоначално беше до март, трябва да отиде в коша, тъй като вече не може да се постигне обявената цел за подпомагане на Гърция, която да се възстанови до точката, когато може да се върне на частните дългови пазари. Новата програма на Атина се нуждаеше от одобрението на МВФ, което наложи заседанието на борда.

Някои гръцки официални представители подозират МВФ и Волфганг Шойбле, твърдолинейният германски финансов министър, че са решени да „потопят“ гръцкия спасителен план, въпреки споразумениеот от 13 юли да се продължи напред с трети спасителен план.

В изявление, оповестено тази седмица, бившият министър на финансите Янис Варуфакис каза, че се страхува, че гръцкото правителство ще мине нови кръгове на икономическите реформи само за да може МВФ да дръпне шалтера на програмата по-късно тази година.

„Според собствените си правила, МВФ не може да участва във всеки нов спасителен пакет. Те вече нарушиха два пъти правилата си, но не мисля, че ще го направят за трети път“, казва Варуфакис. „Шойбле и МВФ имат общ интерес: те не искат тази сделка да продължи и занапред“.

Висши представители на ЕС настояват, че Кристин Лагард, управляващ директор на МВФ, вече заяви готовността на институцията да участва в нов спасителен план на срещата на върха по-рано този месец.

Но Гърция е ябълка на раздора сред акционерите на МВФ, някои от които предупреждават, че е заложена репутацията на Фонда и че не може да има съгласие за нова програма без съществени промени. За да остане в еврозоната Атина вече прие ултиматума от кредиторите си за дългосрочни икономически реформи

Според протокола от заседанието на борда на МВФ, няколко неевропейски членове на Управителния съвет – включително от Азия, Бразилия и Канада – са предупредили за необходимостта да се „защити репутацията на фонда“.

Междувременно стана ясно, че Австрия проявява интерес към приватизацията на гръцката държавна железница, съобщи в интервю за австрийското сп. Trend директорът на ÖBB Кристиан Керн. Едно от изискването на кредиторите беше бърза приватизация на гръцки активи за 50 милиарда евро.