МВР и НПО се разминаха в данните за престъпността

МВР и Центърът за иследване на демокрацията (ЦИД) се разминаха в данните за нивото на битовата престъпност, стана ясно на форум по темата днес.

Разминаването

Затваряне на „ножицата“ между реално извършените и регистрираните престъпления. Повишаване на общественото доверие към полицията. Засилване на взаимодействието между обществените организации и органите на реда. Това са основните препоръки в доклада на ЦИД за „Динамиката на конвенционалната престъпност през изминалата година“.

Изследването, представено от главния експерт по сигурност на ЦИД Тихомир Безлов, показва, че през изминалата година се наблюдава спад на дяла на жертвите на престъпления. Според доклада те са 13.3% спрямо рекордните 17.2% за 2012 г.

Полицейската статистика регистрира най-ниския брой престъпления от 1990 г. насам. При съпоставянето на криминалната статистика с броя на жертвите, регистрирани от Национално изследване на престъпността се оказва, че спадът на броя на извършените престъпления не е толкова голям, колкото показват данните на МВР. Така се очертава тенденция на разминаване между реално извършените и официално регистрираните престъпления.

Според Безлов ситуацията е по-сложна. По думите му отчетеният спад в последните 3 години се дължи на все по-честата тенденция хората да не подават сигнал в полицията, след като стават жертва на престъпление, заради липса на доверие в институцията. Така Безлов коментира данните от неотдавнашен анализ на МВР, според който битовата престъпност е намаляла, а разкриваемостта се увеличава.

„За мен беше много емблематичен случаят „Гърмен“. Броят на престъпленията, които МВР обяви, бяха четири за полугодието, до момента, в който се случи инцидентът. Когато отивате при хората в Гърмен и ги питате дали са се оплакали в полицията, съвсем честно казват, че не са, защото няма смисъл, защото, когато няколко пъти са го направили, е нямало последици, нe са им обърнали внимание, не са разкрили престъпленията“, каза пред БНР Безлов.

Най-масови остават кражбите с взлом, като през 2014 г. те са 15.3 хиляди. Кражбите на коли също са популярни. След рекордните нива на откраднати коли в средата на 90-те, през 2015 г. докладът отново отчита ръст.

Липса на доверие

Главният секретар на МВР Георги Костов отбеляза като най-голям проблем за ведомството липсата на обществено доверие. По отношение на нерегистрираните престъпления от страна на полицаи, Костов обясни, че постоянно се извършват проверки. Санкциите са драстични, тъй като това е и престъпление по служба, каза той.

„Спадът в регистрираната криминална престъпност е факт и считам, че сега моментът е изключително подходящ за набелязване на мерки и изкарване наяве на латентната престъпност“, каза още той. Костов поясни, че е стартирала разяснителна кампания за гражданите. Главният секретар на МВР подчерта, че самата технология на Наказателния кодекс е такава, че без високо ангажиране на пострадалия, процесът не се случва. За сметка на това множеството от гражданите очакват възмездие само след едно единствено съобщение.

Според главния секретар на МВР разминаването с близо 40% между статистиката за престъпността на Центъра за изследване на демокрацията и данните на МВР не е важно колкото факта, че статистиката е положителна в сравнение с изминалата година.

Макар разкриваемостта на кражбите в домовете да е едва 22%, Костов смята, че е по-важна правилната посока в това отношение. „Всяка трета кражба в домовете не се разкрива, но нивото на разкриваемост е по-високо от предишния период. Не считам, че сме на последните места в Европа в това отношение“, заяви той.

Той призна, че полицейско насилие има, но ставало въпрос предимно за епизодични случаи.

Според Костов, за по-доброто противодействие на престъпността има обективни причини. Една от тях е, че областните дирекции на МВР не са ангажирани с охраната на държавната граница. Другата – че престъпният контингент се е насочил към извършване на нелегален трафик на бежанци.

„За да неутрализираме хипотетични действия на определени полицейски началници, трябва да въведем по-адекватна оценка на ефективността на самите областни дирекции. За целта сме въвели три критерия – ефективност на разследването, ефективност на оперативно-издирвателната дейност, както и ефективност на охранителната дейност“, каза още Костов.